Чтение онлайн

Има реалности, недоловими за човешките сетива. В света, съществуват безкрайни измерения, които са част от творението Му — т.е. на Бога, Духа или Създателя, — и всяка една от тези реалности съдържа в себе си безгранични възможности. За повечето от нас идеята за други реалности, или поне тази, в която е Бог, е съвсем близка. Неведнъж съм се удивлявала от факта, че хората с лекота вярват в едно върховно същество или създател на света, но не могат да проумеят, че самите те са жизненоважна и неразривно свързана част от същата тази реалност. Трудно ни е да повярваме, че съществуват и други светове, освен нашия, и че те постоянно оказват въздействие върху живота ни. Дори мнозина се плашат от идеята за реалности извън трите измерения. Моето намерение е да обогатя разбирането на читателя по тези въпроси и да му споделя за реалности, които не могат да бъдат доловени с петте сетива, но са тясно свързани с нашето съществуване. Именно от тези алтернативни светове Децата на новото време ни носят онова, което търсим, откакто свят светува — връзката на всеки от нас с божествената му част.

Ние се състоим от пластове и пластове фина енергия — вътрешно, външно и до безкрая. Описаните тук видове енергийни полета не са просто предположение. Екстрасензорната ми дарба ме е отнасяла в безброй измерения, където съм била в състояние да видя, докосна, вкуся, подуша и чуя тези пластове.

Материалният свят е само една малка част от необятната реалност, повечето от която не можем да доловим с обичайните си пет сетива и дори с по-интуитивната си природа, нашето «шесто чувство». Долавянето на други измерения се извършва със седмото сетиво. В него има три основни равнища на съзнание: «посвещение», при което започваме да усещаме наличието на други реалности; «приобщаване», когато започваме целенасочено да общуваме с онези, които живеят в тях, и «възлизане», когато можем целенасочено да се съединяваме с нашия първоизточник, с Него.

Енергийните ни системи се състоят не само от чакрите и енергийните точки в телата ни. Освен тях имаме много, всъщност безброй пластове енергия, както в нас, така и около нас. С течение на годините тези енергийни полета се променят, тъй като постоянно си взаимодействат с всичко сътворено, както и то с нас. Нашите енергийни полета диктуват емоционалните, духовните, умствените, физическите и дори интуитивните ни преживявания. В нито един момент не сме същите като в предишния, тъй като енергийните полета се променят успоредно с преживяванията ни. Поради това всеки от нас е неповторим. Ние представляваме връхната точка на опита си от самото начало на своето съществуване досега. Ние сме всичко, което някога сме преживели.

Освен това всеки човек се състои от набор хармонични честоти. Енергийно погледнато, той е устроен като една гигантска сложна музикална струна, като всяко равнище на реалност представлява нота от тази струна. Нашите хармонични честоти определят присъствието ни в триизмерната реалност. Те управляват и преживяванията ни на земята, кармичните ни пътувания (т.е. уроците, които се опитваме да научим) и решенията, които взимаме. Енергийната система на човека се развива непрестанно като реакция на неговия живот, средата и света — всъщност на цялото сътворение.

Децата индиго са наречени така заради преобладаващия индиговосин цвят в техните енергийни полета. Описаните в настоящата книга малчугани обаче са с енергийни полета, далеч по-развити от тези на Децата индиго и предишните поколения. Децата на новото време носят жива премяна от фина енергия, която се полюшва и завихря, енергия, която дава на тези изключителни деца неограничена съзнателност, дарби и чувствителност (или «знание») — много повече, отколкото някога смятахме за «нормално». Децата на новото време са изумителни не само със своите прозрения и надареност, но понякога дори с недъзите си. Като човешки същества ние сме учени от предците си, че «различното» е неудобно и трябва да бъде отбягвано. Учили са ни, че може да ни е удобно и приятно само когато хората могат да бъдат спретнато класифицирани и всеки изглежда и се държи като останалите. Но тези времена отминаха. Децата на новото време са вълнуващ скок в човешката еволюция.

И все пак безброй Деца на новото време продължават да живеят пренебрегвани. Макар склонността ни като общество е да класифицираме и категоризираме, все още нямаме параметри, в които да се впишат тези невероятни деца. Това е, защото те не се поддават на ограничаващи категории, дори ги правят на пух и прах. Децата на новото време не са насърчавани и възпитавани по начини, подходящи за техните дарби. Тъкмо затова те имат проблеми във всички аспекти от живота си. Много от тях страдат от липса на грижи под някаква форма, най-често поради невежество от страна на родители и обгрижващ персонал по отношение на истинската природа и източника на особеностите на тези деца. Това не се прави нарочно. В много от случаите тези малчугани изглеждат като всички останали, но вътрешно са съвсем различни. Те знаят неща, за които повечето хора дори не са си помисляли (макар да са ги усещали дълбоко в себе си). Като човешки същества ние често се страхуваме от онова, което не разбираме. За мнозина религиозните вярвания, историческите документи и социалните норми и йерархия повеляват, че всеки и всичко, което е различно, трябва да бъде пренебрегвано, контролирано или укрито. Що се отнася до Децата на новото време, правим много лоша услуга на себе си и света, като не признаваме съществуването им.

Ние, хората от предишните поколения, сме забравили своя произход още с появата си на бял свят. Забравили сме своята дарба, своя Източник, своето съвършенство. Децата на новото време не само си спомнят много от онова, което ние сме забравили, но и са негово въплъщение. Тук целта ми е не да категоризирам стриктно децата, а по-скоро да изследвам явлението Деца на новото време и да разкажа техните истории. Правя го, защото това явление предоставя възможност за положителни промени в нашия свят. Насърчавам читателя да разглежда изброените тук възрастови групи като не твърде стриктни, тъй като има много ситуации, когато те се застъпват, а също и преходни енергии, които създават общи характеристики. Няма две еднакви деца, те просто притежават някои общи качества. Нивата на надареност са различни за всяко дете.

За мнозина информацията в настоящата книга може да е нещо ново. Голяма част от историите тук описват аспекти от реалността, които са извън всякаква логика. Във всеки раздел съм дала множество примери, някои от тях необикновени, други не толкова. Направила съм го нарочно, тъй като що се отнася до енергията и съзнанието, ние притежаваме както общи, така и безброй лични, уникални характеристики.

Някои от историите в настоящата книга може да подложат на сериозно изпитание доверчивостта ви, други определено ще разширят представите ви за реалността. По мое скромно мнение, това е хубаво. Аз самата никога не съм вярвала в идеите и събитията, които са описани на тези страници, докато не само се натъкнах на тях, но и ги преживях. Понякога поуката на живота е, че трябва да оставим настрана вярванията си и да погледнем истината такава, каквато е, а не каквато ни се иска да бъде.

Всеки път, когато нашата «безопасна зона» на ежедневната реалност бива подлагана на изпитание, сме склонни да се отбраняваме и затваряме съзнанието си, тъй като неизвестното ни плаши. Предлагам ви да четете този материал с открито сърце и непредубеденост, като не забравяте, че целта тук е да обогатите знанията си за реалността. Няма как да израснем без предизвикателства, които ни карат да се протегнем, за да достигнем нови висини на мъдрост и познание. И отново, важно е да не се забравя, че не всяко дете притежава качествата, за които се говори тук — също както при биологичната еволюция, отначало има смесен или неравен напредък, докато новите качества спонтанно станат норма сред населението.

Според мен, както на деца, така и на възрастни, често се лепват етикети, за да бъдат определяни, а оттам и разбирани различните типове поведение. Много от тези етикети не само са неправилни, но и в крайна сметка вредят. В момента на безброй деца се дават диагнози като СДВ (синдром на дефицит на вниманието) и СХДВ (синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието). Тези диагнози започнаха да се поставят на всички, които излизат от нормите. Дори по-лошо, тези диагнози са придружени с рецепти за лекарства, които притъпяват сетивата на малчуганите и създават удобно статукво за всички останали. Дали обаче последното е истина?

В някои отношения съвсем различните реалности, знанията за които тези деца донасят в нашия свят, може да ни се сторят плашещи, но това е, защото нямат нищо общо с досегашния ни опит. Смея да твърдя, че «нормалното» е просто възприятие, а възприятията са част от ежедневната илюзия. За да се отдалечим от илюзията, възприятията ни трябва да се променят. Нямам намерение да създавам нови етикети; целта ми по-скоро е да обясня едно съвсем реално явление. Вместо да лепим етикети на всичко, е по-добре да приемем различията и необятните дарби, които Децата на новото време донасят в нашия свят под формата на знание, мъдрост и изцеление — и дори онова, което си спомнят далеч отвъд ежедневната ни действителност.