Чтение онлайн

След дипломирането си като юрист тя беше спала само с един свой колега и това се беше случило преди дванайсет години в Сиатъл. Не искаше да си го признае, но тогава беше наивна. Само няколко месеца след завършването си тя се чувстваше изтощена, самотна и недоспала. Беше свалила гарда си и бе преспала с новоизгряващата звезда в правната кантора — адвокат, с шестнайсет години по-голям от нея. Аферата беше доста страстна, най-страхотният секс, който някога беше правила.

Всичко беше приключило внезапно и неочаквано, когато водещите бизнесмени и един от водачите на партията от Сиатъл го избраха за следващия американски сенатор, представител на щата Вашингтон. Цялата й представа за него се промени за нула време. Нещастникът дори нямаше достатъчно смелост да си признае, че е обвързан.

Беше организирал обяд за двама у тях. Тогава се появи майка му. Разбира се, оказа се женен, с две деца. Някои важни хора вече бяха дали големи суми за кампанията, кандидатурата му беше обявена официално, състезанието беше стартирало и партията искаше да победи. Старата вещица й разясни, че няма да е нито първата, нито последната жена, в леглото на сина й. Въпросният господинчо — също като дядо си, комуто дължеше богатото си наследство — имал мъничък проблем: не можел да си държи оная работа в гащите. Докато ровеше из салатата, майка му намекна, че е възможно да й даде известна финансова компенсация. Пеги веднага отхвърли предложението. При все че тогава бе наивна, не й липсваха достойнство и гордост.

Когато пристигна основното им ястие, Пеги беше чула достатъчно, за да реши, че не иска да се замесва в скандал, който ще съсипе кариерата й. Никой освен политическия опонент на въпросния син нямаше да извлече изгода, ако информацията за любовната афера излезеше наяве. Затова сключиха друга сделка. Сделка, която да гарантира, че звездата на Пеги Стийли ще продължи да се изкачва на небосклона.

Ето защо, още ненавършила четирийсет, Стийли бе заместник на помощник-главния прокурор, посветила се на борбата срещу тероризма. В момента стоеше пред човека, чийто пост възнамеряваше някой ден да заеме. Тя чу достатъчно от телефонния разговор на главния прокурор, за да заключи, че не говори нито с президента, нито със съпругата си. Затова му направи знак да свършва по-бързо.

Главният прокурор Мартин Стоукс се намръщи, но послуша подчинената си и затвори, без да изчака директорът на ЦРУ да се доизкаже. Стоукс познаваше Стийли достатъчно добре. За нея не беше необичайно дори сама да се пресегне към телефона и да прекъсне разговора. Понякога се питаше защо трябва да я търпи, но отговорът му беше добре известен — Стийли бе умна, мотивирана и умееше да върши много работа. През годините не един и два пъти му беше давала ценни съвети, независимо дали беше склонен да я послуша или не. Именно поради това тя беше незаменима.

Подмазвачите се срещаха често както сред политиците, така и сред юристите. В този смисъл прямият подход на Пеги Стийли беше освежаващ. Тя беше като силна пролетна буря: виждаш я как се задава, вълнението и страхът ти нарастват с очакването за невероятния спектакъл, който ще започне. Ако бурята отминеше бързо, преживяването беше по-скоро приятно. Краткият дъжд пречистваше въздуха, а светкавиците правеха тревата още по-зелена и красива. Но ако вихърът се разразеше в пълната си сила, дърветата биваха изтръгвани с корените, пороят отнасяше цели къщи, рушаха се покриви и се преобръщаха коли.

Такава беше Пеги Стийли. Ако съумееше да изложи мнението си кратко и ясно, отношенията с нея бяха приятни. Но ако решеше да бълва огън и жупел, ситуацията наподобяваше селце в окото на ураган. За предпочитане бе да не й се пречкаш, а бързо да си потърсиш убежище.

Стоукс затвори слушалката и се помоли наум да е кратко и ясно. Преди още да я попита каква е работата, тя започна:

— Този Закон за защита на нацията е цяло бедствие! И ако още храните илюзии, че някой ден ще влезете в Белия дом като стопанин, най-добре си налягайте парцалите и си набийте в главата, че законът ви превръща в скапан фашист! Обърнете внимание, че американците не избират за президенти фашисти… поне не демократите.

Значи това било. Изрече всичко на един дъх. Като цяло беше съгласен с нея, с изключение на последната част. В Демократическата партия също имаше фашистки тенденции, но не това беше важно сега. Тропическата буря Пеги се намираше в офиса му и по всичко личеше, че скоро ще прерасне в истински ураган, ако не предприеме нещо.

Той кимна и отговори:

— Идваш в много подходящ момент. Тъкмо си блъсках главата какво ще стане, ако някой от тези случаи стигне до Върховния съд.

— Какво ще стане ли? Ще ни свалят гащите и така ще ни загреят задниците, че ще почервенеят. После цялата правна общност ще им ръкопляска и в крайна сметка ще се сбогувате с мечтата за Белия дом.

Тя обичаше да го дразни с Белия дом. Знаеше, че така със сигурност привлича вниманието му. Стоукс не я покани да седне.

— Какво според теб трябва да сторим? — попита той невъзмутимо.

И тя отново избухна. Метър и осемдесет висока руса мълния, синеока тевтонска богиня. Размахваше ръце и цепеше с длани въздуха, изразяваше се с добре премерени, лаконични и красноречиви жестове. Именно в такива мигове най-много го възбуждаше — мислено се връщаше в спомените си, когато се беше любил с нея. Уви! Веднъж, след като го избраха за сенатор, се опита да възпламени отново старата любов. Отговорът й беше ефикасен и категоричен. Така го удари в слънчевия сплит, че той се сви на пода като пеленаче.

> 4

Доктор Айрини Кенеди стоеше отстрани и гледаше как фотографите щракат с фотоапаратите си. В столицата цареше красив пролетен ден. Обикновено се наслаждаваше на пътуването до града, но не и този път. Срещата с Рап, която й дойде ни в клин, ни в ръкав, и някои други събития, не спираха да я тревожат. Изчакването президента да свърши с фотосесията, надали щеше да я успокои, но нямаше как. Журналистите, акредитирани към Белия дом, не биваше да я виждат такава — изнервена, стресирана, нетърпелива.

Официално лятната ваканция започваше след една седмица и президентът беше в изключително добро настроение. В момента позираше за фотография с ветерани от Втората световна война, членове на ръководството на конгреса и двама от най-известните холивудски актьори. Бяха се събрали в Розовата градина, за да дадат старта на едноседмични тържества и мероприятия, посветени на откриването на новия паметник в чест на загиналите във Втората световна война.

Организациите на ветераните от десетилетия се бореха този паметник да бъде построен. Усилията им бяха безуспешни до момента, в който се включиха холивудските звезди. С тяхна помощ каузата им достигна до вашингтонските политици и сега последните се надпреварваха кой по-напред да марширува редом с ветераните.

Приятното време и празничното настроение само усилваха предчувствието на Кенеди за наближаваща беда. Като директор на Централното разузнавателно управление тя винаги си имаше работа с информация, след прочитането на която беше трудно да гледаш ведро и весело на живота. Сега също се задаваше нещо, а тя и хората й нямаха никаква идея какво е то. Всичко започна в петъка на предната седмица. Първо, няколко подслушани телефонни разговора и прехванати електронни писма навеждаха на мисълта, че се готви нещо голямо. После се очертаха странни тенденции на финансовите и валутните пазари. Накрая се появи и Рап, който потвърди най-лошите й страхове — че „Ал Кайда“ готви нещо. Нещо, свързано с бомба. Колко голяма е бомбата, те не знаеха, но бързо трябваше да разберат.