Краят на империята
Шрифт:
Стен освободи съзнанието си в мига, когато „Виктори“ се прехвърли в хиперпространството. Над него се появи размазаното лице на Килгър, бледо и обезпокоено. Отзад се мяркаше Фрестън.
— Кажи си името, момко — подкани го Алекс.
— Кое да ти кажа?
— Името. Това е шибан тест.
Стен се озъби.
— Килгър, дръпни се, че устата ти мирише. Ако продължаваш да висиш над мен, ще те натикам в трюма при арестантите.
Килгър се обърна към Фрестън, на закръгленото му лице играеше широка усмивка.
— Нищо му няма. Макар че говорът му може малко да се рафинира.
— Килгър, какво става, за Бога?
— Трябваше да те измъкваме, дорде е време, момко. Инак щеше да цунеш онзи крайцер.
— Пак ще попитам — какво става?
— Императорът взриви оная станция.
— Че защо ще го прави? — зяпна Стен.
Алекс помръдна с яките си рамене. Беше като началото на огромна вълна.
— Може пък да не му е харесало предаването.
5.
Строго секретно
Не подлежи на разпространение.
Да не се копира.
Да не се завежда като съществуващ файл.
Да се унищожи лично след получаване.
Само устно потвърждение за приемането.
Идентификация на документ: не съществува
До: всички началници на станции, шефове на станционни разузнавателни служби
От: Пойндекс, ръководител, отдел Вътрешна сигурност
1. Всички станции са получили заповеди за незабавното задържане на Стен (Без инициали). Това да се смята за най-първостепенна задача, докато не бъде получено друго разпореждане.
2. Под задържане да се разбира не само поставяне под арест, а в случай на необходимост, унищожаване на обекта, както и на сподвижниците му, указани в имперския бюлетин.
3. За изпълнението на поставената задача получавате правомощия върху всички съществуващи имперски сили, както и реквизирани в случай на необходимост.
4. Освен това всички събрани разузнавателни или други сведения за лицето СТЕН, БИ, както и АЛЕКС, КИЛГЪР да бъдат прехвърлени незабавно на тази станция, приоритет Алфа. Особено полезни са физическо описание, навици, хоби, специални умения, (цивилни и военни), места, където лицата са виждани често, и всякакви други данни, касаещи упоменатите индивиди.
5. Да не се извършва никакво филтриране или сумиране на информацията.
6. Параграфи 4 и 5 не подлежат на обсъждане с местните власти, нито с низовите звена на имперското разузнаване.
7. Да не се отвръща на запитвания от други звена, свързани с издирваните лица (параграф 4) и да се спазва стриктно параграф 6. Да се имат предвид възможни саботиращи действия и дезинформации от страна на упоменатите лица, в случай на разкриването на такива незабавно да се изпраща информация.
8. При никакви обстоятелства информацията от параграфи 4, 5, 6 и 7 да не се споделя с персонал от дискредитирания корпус „Меркурий“, нито, още повече, с хора от секция „Богомолка“. Освен това незабавно да се докладва за всякакви запитвания относно СТЕН, БИ, от бивши служители на тези секции, особено от секция „Богомолка“.
9. Ако е възможно, след залавянето му СТЕН, БИ, да бъде прехвърлен тайно директно на Първичен свят, за да бъде изправен пред съда. Да не се разпространява никаква информация за това, особено пред медиите.
10. В случай че задържането бъде извършено от други упълномощени служители, а не такива на ВС, и разпространението на информация е неизбежно, СТЕН, БИ, да бъде обвинен в държавна измяна, убийство, конспирация и опит за превземане на престола.
11. В случай на осъществяване на контакт със СТЕН, БИ, при който задържането му е невъзможно, или ако задържаният направи опит да избяга, трябва да бъде извършено незабавното му премахване.
12. Като допълнителна задача всички оперативни служители се задължават да издирват и разкриват нивото на конспирация, осъществявано от упоменатия СТЕН, БИ. В никакъв случай тази инструкция да не се прилага като „разрешително за лов“, прехвърляно автоматично и върху други врагове на Империята. Тази задача е твърде важна и неотложна, за да се разреши разширяването й по аспекти и мащаби, макар че служителите трябва да продължат изпълнението на непосредствените си задължения, когато това се налага.
13. Успешното изпълнение на тази изключително важна задача не само ще бъде оценено подобаващо с най-високите отличия на отдела за Вътрешна сигурност, но и с лична служба при Вечния император.
В името на Вечния император
6.
Рибният пасаж изскочи над повърхността, разпръсквайки ситни капки към лицето на разпенената от вятъра вълна, после се разпиля надолу.
Бягството им беше безсмислено. Смъртта — прекалено близо.
Морето изригна, когато огромното чудовище се извиси над водата със зейнала паст, и първите риби влетяха в нея. Гигантската перка се стовари отгоре и още две дълги близо метър сребристи риби се сгърчиха, сетне заплуваха вяло, зашеметени от удара.
Комуникаторът изжужа и Рюкор откъсна поглед от обедното си ядене. Но не бързаше да отговаря. Вместо това нарочно разкъса още две риби, преди да успеят да се съвземат, анализирайки замислено вкуса им.
Да, рече си, тези не са от нашата морска колония. Истинските диви риби винаги се различават. Вкусът е някак по… някак по…
Докато търсеше точния израз, съществото, което беше най-надареният психолог на Императора, се обърна по гръб, без да забелязва бушуващия ураган и вледеняващо ниската температура. Рюкор помаха с перка над вградения в тялото й комуникатор. Беше имплантиран в шията — място, за което Алекс Килгър беше казал: „Трябва да е във врата, тъкмо ще пречи да си удари главата в гърдите, нъл тъй?“
Обаждаше се един от асистентите й, от луксозния апартамент/офис, който бе построила с много обич, стараейки се да запази приликата с морска арктическа пещера.
— Не обичам — заяви Рюкор — да ме прекъсват по средата на ядене. Обядът, както казват хората, е важно занимание.
— Получихме съобщение от първостепенна важност — отвърна асистентът, достатъчно нов, за да изпитва благоговение, когато с него се свържат от имперската столица. — Искат да бъдете в готовност за специални разпореждания, пратени лично от Вечния император.
— Какви разпореждания? — застина Рюкор.
— Не се конкретизират в съобщението, но се казва, че вероятно ви очаква продължителна по време задача. Затова ви съветват да си вземете гравикреслото и необходимите принадлежности.
Нито дума за покойния Йън Махони, помисли си Рюкор. Нито за наскоро обявения за престъпник Стен. Нито пък се намекваше, че Императорът, или по-скоро неговият нов началник на тайната полиция, са в течение на провежданите тези дни и при най-голяма секретност разговори между нея и сър Еку, извънреден дипломатически представител.
Лошо, много лошо.
— И как ще стигна до Първичния?
— Изпратен е имперски кораб. Получих потвърждение от космопорта, че пристига след два И-дни.
Още по-лошо, помисли си Рюкор.
— Да отговоря ли, или да чакам завръщането ви?
— Предай, че… предай им, че все още се опитваш да се свържеш с мен.
— Прието. Но…
— Ако по някаква причина записваш този разговор, съветвам те незабавно да го изтриеш. Между другото, това е заповед.
— Ще се връщате ли скоро?
Рюкор се замисли. Разполагаше с два И-дни преди корабът, който най-вероятно караше гестапоидната група на Пойндекс със заповеди за арест, да пристигне. Предостатъчно време.
— Връщам се, но не веднага. За да изпълня новите разпореждания, ще ми е нужно малко време в морето, да се подготвя и да фокусирам енергията си.
— Разбира се — отвърна обърканият асистент. Като всички обитаващи водна среда раси, и расата на Рюкор се нуждаеше от морето не само за поддържане на здравето и за прехрана, но и за възстановяване на психичното равновесие. — Ще наредя да подготвят обичайния ви пътнически екип.
— Много добре. Скоро се връщам. Край на връзката.
Без да чака потвърждение, Рюкор изключи комуникатора и се стрелна назад към своя дом.
Два дни.
Достатъчно време, за да събере най-необходимото и да стигне до атмосферния флайер, който бе скрила под водата недалеч от пещерата. Флайерът, закупен преди няколко години, когато започна да подозира, че нещата в Империята не вървят.
Познанията й в областта на разузнаването бяха предимно теоретични, но тя бе посветила дълги години да бъде съветник на Махони, когато той бе шеф на корпуса Меркурий. А сетне и на Стен. Знаеше, че всеки конспиратор, който иска да заслужи плаща си, трябва да разполага със задна вратичка.
За нея задната вратичка бе малка яхта, скрита в отдалечен склад от другата страна на света. Оставаха й два дни до тяхното пристигане, после вероятно още два, докато я издирват безплодно из океаните на нейното митично пътешествие към философското познание, и чак след това навярно щяха да се досетят, че е избягала.
Надяваше се, че времето ще й стигне.
Разполагаше дори с убежище — при съществото, което първо бе дошло при нея с ужасяващото подозрение, че Вечният император е изгубил разсъдъка си.