Чтение онлайн

Прашният облак се издига в синьото небе, но никой не е пострадал.

Дори дивите животни.

В далечината най-високият водопад в света продължава да се извисява в омагьосващата си красота, невпечатлен нито на йота от събитията наоколо.

Калифорния – 06.12.00

„САН КУЕНТИН“

Още осем спринцовки.

Бейл вече е в безсъзнание.

Всички са вперили погледи в електрокардиографския апарат.

Мастилото продължава да тече.

Рисува ниски планинки върху хартията.

Той скоро ще умре.

Но все още е жив.

Никоя екзекуция не е продължавала толкова дълго. Никой убиец не е бил толкова труден за убиване.

Апаратът изпиуква.

– Равна линия – обявява един от медиците.

Членовете на екипа за екзекуции не успяват да сдържат усмивките на облекчение.

Макфоул вижда, че хората в аквариума ръкопляскат и се радват. Налага се да мобилизира цялата си воля, за да прояви професионализъм и да не се присъедини към тях.

Независим медик влиза в стаята, за да потвърди смъртта.

Хората от екипа разкачват мониторите и кабелите.

Лекарят си слага стетоскоп и преслушва голите гърди на Бейл.

Течностите в трупа все още се движат и издават шум – странни подземни звуци на настъпващата химична смърт.

От червата се чува продължително къркорене.

За момент прозвучава като човешки глас. Като зловещ шепот на чужд език. Езика на смъртта.

Лекарят леко потреперва, после вдига очи и обявява:

– Затворникът е мъртъв. Време на смъртта – 6,13.

1 Ругатня с името на Божията майка, която италианците използват, когато са изключително ядосани – б. р.

I

ГРАДСКАТА БОЛНИЦА, ВЕНЕЦИЯ

Лекарите зашиват раната на ръката на Том и превързват изкълчения му глезен, но заради нараняванията на главата настояват да го задържат през нощта. Това изобщо не му харесва. Особено след неколкодневния плен в Болницата на чумавите.

На всичкото отгоре по телевизора в стаята му предават само новини за осуетената бомбена атака във Венеция. Засега медиите не са надушили за международните събития, но той е сигурен, че скоро ще започнат да приказват и за това.

По някое време в малките часове той става от леглото и пита една сестра как е Тина Ричи.

Намира я в съседната стая, почти на същото разстояние, на което двамата бяха затворени от похитителите си. Заварва я в съзнание, замислено втренчена в тавана. Том се приближава бавно до леглото.

– Здравей – казва тихо. – Как си?

Трябва секунда, за да го познае.

– Добре съм. – Размърдва се смутено в леглото. – А ти как си?

– Идеално. – Том се приближава още малко. – Няма да оставам. Исках само да видя дали си добре.

– Не изглеждаш идеално – отбелязва тя, като кимва към превързаната му ръка и глезена.

– Няколко драскотини и синини. На спортната площадка съм се контузвал по-сериозно.

Тя вижда стотици незададени въпроси в очите му. Въпроси за тях. Въпроси за нейната роля във всичко.

– Том, накараха ме насила да напиша онази статия във вестника. Отидох в комуната на Изола Марио да пиша за тях и онази мръсница Мера ме накара. После ме закараха на онова ужасно място. – Тина изглежда, сякаш всеки момент ще заплаче. – Накараха ме, Том. Виж..

Тя плахо дръпва чаршафа и показва множество белези от изгаряния по краката си.

– Боже! Какво са ти сторили?

– Гориха ме с ръжен. – Тя отново се завива. – Нищо специално, обикновен нагорещен ръжен като в лош филм. – Протяга ръка към него. – Дадоха ми успокоителни. Мисля, че всеки момент ще заспя. Извинявай.

– Няма за какво да се извиняваш. Поспи си. – Той стиска ръката . – Ще си говорим по-късно, когато и двамата сме по-здрави.

– Разбира се.

Той пуска ръката и тръгва към вратата.

Тина понечва да каже още нещо, но сънят я надвива и тя няма сили да му се противопостави.

II

Том не се връща в леглото. В последно време му се събра твърде много лежане по гръб.

Прави кратка разходка, после сяда увит с одеяло на един стол до прозореца в стаята си, за да наблюдава залеза.

Замисля се кое ще е следващото място, което ще посети, и дали да отиде сам. Това ще зависи от пълното обяснение на Тина и нейните планове.

Зората е сива и мрачна.

После Венеция си спомня, че трябва да оправдае репутацията си, и навлича искряща премяна от злато, пурпур и ярко червено, преди да наметне обикновена роба с цвят на метличина.

Вито Карвальо и Валентина Мораси идват, докато Том пие еспресо, толкова гъсто, че почти може да се дъвче.

– Как я караш, отче? – пита Вито, като се ухилва дяволито.

– Бивш отец! – поправя го Валентина.

– И по-добре съм бил.

– И пак ще бъдеш. Много скоро. – Тя се навежда и го целува.

– Ако нямаш нищо против, аз няма да правя така – усмихва се Вито и му подава ръка.

Двамата сядат до леглото и накратко му съобщават новините: екзекуцията на Бейл е преминала по план. Старият приятел на Том, Алфи, е добре, във Венеция е и няма търпение да го види. Погребението на Антонио ще бъде след пет дни, с пълни военни почести, и те биха искали и Том да присъства. Криминалистите са събрали веществени доказателства от хангара за лодки на Ладзарето Векио, включително кръв от Моника Видич в гондолата, а също косми и частици кожа от Анчелоти и Тийл. Люспите боя върху трупа на Моника също са от гондолата.

За някои неща са необходими повече обяснения, например защо Марио Фабианели е все още на свобода.

– Напълно невинен – казва Вито. – Изобщо не е бил замесен. Тийл и Анчелоти са го използвали.

– Тийл е била омаяна от Бейл – обяснява Валентина. – През годините, когато Марио се е друсал с кокаин, дори е ходила на свиждания на Бейл в затвора. Както мнозина други малоумни неудачници, се е подлъгала по чара и психологичните му игрички.

– Тийл и Анчелоти са имали любовна връзка – добавя Вито. – Отначало го е запалила по сатанинските ритуали, за да разнообразят сексуалния си живот. После започнали да отвличат и убиват хора, както са правили Бейл и неговата секта. Смятаме, че са избирали жертвите си в местните църкви. После, когато на Марио му хрумнала шантавата идея да прави хипарска комуна, те го насърчили. Комуната била идеална възможност да вербуват членове за сектата.