Чтение онлайн

– Казах ти да чакаш в гората – смъмря го.

Той се усмихва:

– Съветът ти беше добър. Трябваше да те послушам.

Двама полицаи отвеждат дякона, вече със свалена маска – дребен търговец от града.

Други вдигат Тина и я изнасят от хангара.

– Ще се оправи ли? – пита Том.

– Не знам – отвръща Валентина. – В моторниците има медицинска апаратура. Веднага ще се погрижат за нея.

Том поглежда ранената си ръка, от която още капе кръв. Посочва мъртвия жрец, проснат по гръб и с паднала маска.

– Това не е всичко, да знаеш. Който и да е този тип, той е само част от нещо по-голямо. Ларс Бейл има по-сериозен план.

– Знам кой е – казва Валентина, като поглежда мъжа, когото уби преди малко. – Това е Дино Анчелоти, адвокатът на Фабианели. – Кимва към ръката на Том. – А това трябва да се зашие.

Том понечва да каже нещо храбро, но в този момент двама карабинери извличат дяконесата покрай тях.

– Чакайте! – извиква Валентина. – Искам да говоря с тази вещица.

82

„САН КУЕНТИН“, КАЛИФОРНИЯ

Единственото, което Ларс Бейл вижда от крилото за изпълнение на смъртни присъди, е собствената му тясна килия. Нея и грозната физиономия на надзирателя, който трупа извънреден труд, като го пази двайсет и четири часа без прекъсване.

Скрити от погледа му са още петнайсет помещения, включително самата стая за екзекуции, помещението за съхранение на трупа, наблюдателната стая за журналистите, помещения за персонала и екипировката, наблюдателната стая за близките на жертвите, а от другата страна – тази за близките на осъдения.

Зад кулисите кипи усилен труд – цяла армия хора планира как да го убие и какво да прави с добрите, лошите и грозните, които са дошли да гледат как умира.

През последния час полицай Джими Тифани е обходил всеки метър от комплекса, за да провери всичко. Той е един от малкото надзиратели, които доброволно участват в екипа за екзекуцията. След спречкванията с Бейл приема нещата лично.

Днес е денят на възмездието.

Тифани изпитва приятно вълнение, когато подвиква през заключената врата:

– Ставай, Бейл. Обърни се с гръб. Ръцете отзад.

Затворникът бавно изпълнява заповедта, като подава ръцете си през пролуката между решетките.

Тифани и други двама надзиратели му слагат белезници, отварят вратата, после слагат вериги на краката му и го завеждат в стаята за преглед.

– Обърни се. Ще ти свалим белезниците и искаме да се съблечеш за медицински преглед.

– Каква ирония – с уморен и отегчен глас измърморва Бейл. – Законът ви задължава да ме прегледате, за да се уверите, че съм в достатъчно добро здраве, за да умра.

– Млъквай и изпълнявай, умнико.

Докато Бейл се съблича, надзирателят извиква в стаята млад, силно смутен на вид лекар. Той си слага призрачно бели гумени ръкавици и започва да измерва пулса и кръвното на осъдения, като – по съвет на директора на затвора – избягва всячески да го поглежда в очите.

– Какво правиш, докторче? – пита Бейл, докато лекарят опипва вътрешната страна на подмишницата му.

– Търси вена, Бейл – отговаря Тифани вместо медика. – Опитва се да намери най-подходящото място, в което да ти инжектира смъртоносния разтвор.

Младият лекар се обръща и поглежда с ужас надзирателя. После преглежда дланите, стъпалата, глезените и прасците на Бейл. Записва си нещо, кимва на надзирателите и се оттегля в задната част на стаята. Изпълнява задълженията си мълчаливо – иска да свърши час по-скоро. Цялото това нещо кара кожата му да настръхва. Той сваля ръкавиците, хвърля ги в кошчето и зачаква да отворят електронно заключващата се врата, за да излезе.

– Сложете му пак белезниците – нарежда Тифани. – Сега ще го върнем в килията. – Едрият надзирател се ухилва в лицето на Бейл. – Ако зависеше от мен, още сега бих забил иглата в окото ти и бих те мъчил с малки дози от химикалите от днес до Деня на благодарността. – Поглежда часовника си. – Един час, нещастнико. Остава ти един час.

83

ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ

Мера Тийл вече нито изглежда, нито се чувства толкова секси, колкото преди няколко часа. Сатанинската дяконеса е окървавена, насинена и прогизнала от падането във водата в хангара за лодки – мястото, където двамата с Дино Анчелоти бяха отнели живота на толкова много невинни.

Валентина няма време да провежда разпит, съобразен с изискванията на закона. Тя извежда Тийл от хангара с белезници на ръцете и я дръпва далеч от погледите на колегите си.

– Ето какви са условията ми. Или ще ми разкажеш всичко, или ще ти пръсна черепа и ще наглася нещата като опит за бягство.

Тийл се ухилва:

– Ти наистина си адски секси, когато се ядосаш. Жалко, че фотоапаратът не е у мен.

Валентина я хваща за раменете и с добре прицелен ритник я сваля на колене. За части от секундата изважда пистолета си и напъхва дулото в устата на сатанистката.

– Кълна се в Христос, че ще те убия, ако не започнеш да ми съдействаш.

Дали от вкуса на метал, или заради неподправената ярост в очите на Валентина, Тийл се пречупва. Погледът издава готовност да говори.

Валентина я изправя и прибира пистолета.

– Говори!

– Не знам почти нищо – отговаря Тийл, без следа от предишната си арогантност. – Знам само, че има бомби.

– Бомби ли?

– Една при Понте дела либерта. Една при водопада Анхел във Венецуела. И една в Америка. В хотел „Венишън“ в Лас Вегас. – На устните се изписва усмивка, която напомня за старата Тийл. – Късно е да ги спрете.

Валентина е в шок. Допуснала е ужасна грешка. Мишената не е Масъл Бийч във Венис. Тя се обажда в контролната зала, като се моли да успеят да предупредят американците навреме.

84

Заповедта на Карвальо за евакуиране и затваряне на Понте дела либерта е предадена със светлинна скорост.

Италианците обаче нямат навика да правят нищо бързо.

Когато майорът стига на мястото, пътят е претъпкан с хора. Колкото по-настойчиво полицаите се опитват да ги изгонят, толкова повече се изнервят туристите, свирят клаксони и движението спира.

Мостът, открит от Мусолини през 1933 г., е дълъг над три километра и няма аварийно платно. Той е единствената връзка на Венеция с градчето Местре и с континента. На италиански името му означава „Мост на свободата“ и Вито предполага, че Бейл го е избрал, защото символизира скорошното му освобождение от затвора.