Чтение онлайн

Еврика.

Комуникационната станция бе богато оборудвана и напълно автоматизирана. Синд се зае да я изучава така, както я бе учил Фрестън. Самата тя не беше специалист по комуникациите, но контролната програма, свързана със скритата някъде другаде в къщата антена, със сигурност бе предназначена да получава кодирани сигнали отдалече.

От някое място, вероятно предназначено за скривалище на Императора.

Прегледа мощния предавател. Беше автоматичен и тя се боеше да не обърка нещо. Най-вероятно бе поставен да излъчва сигнал „Не идвай тук“, в случай че истинското предназначение на къщата бъде разкрито.

Надяваше се, че е намерила това, заради което бе дошла. Беше се погрижила да не оставя следи и отпечатъци, за последното бе покрила пръстите и ръцете си със специална микроизолация. След като се огледа още веднъж, затвори вратата зад себе си.

Сега идваше най-трудният момент.

Все още й оставаше около час и досега не бе чула тревожния сигнал на алармата. Ако се наложи, винаги би могла да се върне и да „приспи“ Очио за още два часа.

В преддверието нямаше никого. Синд отвори вратата на библиотеката. Беше истинска галерия, със сводести стени, издигащи се до покрива. По рафтовете прилежно бяха подредени фишове, книги и списания. Стен сигурно би харесал библиотеката, рече си тя.

Огледа се за някакви признаци на живот. Нямаше.

Продължи навътре. Близо до вратата бе едната командна станция. Тази на Очио. Въпросът бе къде е втората, от която могат да се преглеждат секретните файлове.

Забеляза, че през стената минават кабели — някой, изглежда, се опасяваше от прехвърлянето на информация по недиректен път.

Синд напусна библиотеката и влезе в съседното помещение.

О, каква радост, помисли си тя, когато погледът й се спря на компютърната станция. Приближи се и седна на столчето пред пулта. Докосна тъмния екран и той се озари.

АКТИВАЦИЯ. МОЛЯ, ВЪВЕДЕТЕ ДАТАТА И МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО.

Синд помисли малко и затрака с пръсти по клавишите.

Въведе датата и ШАХРЯР.

ОПЕРАТИВНА СИСТЕМА ЗАРЕДЕНА. ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА.

По дяволите.

Хм… Император. Не. Империя. Не. Чакай малко.

ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА. ИМАТЕ ТРИЙСЕТ СЕКУНДИ ДО ЗАДЕЙСТВАНЕТО НА АЛАРМАТА.

Името изскочи само в главата й. Тя отправи една кратка молба и написа:

РАШИД.

ПРИЕТО. ИМАТЕ ПЪЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ ПРАВА.

Как ли пък не. Нима беше толкова лесно? Но:

ЗАПИТВАНЕ ЗА КООРДИНАТИ. ПРЕДАВАТЕЛ ДО ПРИЕМНИК ШАХРЯР. МОЛЯ, ИЗЧАКАЙТЕ.

Замига светлинка.

Вътре съм, помисли си тя с нарастващ възторг, и в този момент през вратата нахлуха двама охранители. Носеха противогази и бронирани жилетки, но това нямаше особено значение, тъй като Синд ги простреля за миг под лицевите стъкла, прати още два куршума в екрана на лъжливия компютър и се хвърли към вратата.

Претърколи се отвън, сетне повали притаилия се зад вратата охранител и стреля два пъти към друг, който се качваше по стълбите. Не уцели, но със сигурност го изплаши до смърт.

Сега вече се нуждаеше от тежка артилерия. Пъхна пистолета в колана си и взе пушката на убития охранител — имперски уилигън. Премести превключвателя на автоматична стрелба и прати един откос към вратата на библиотеката.

Сега вече алармите завиха с пълна сила и отекнаха изстрели. Синд мярна нечие лице да надзърта иззад ъгъла. Пусна един откос нататък, с втори разби огромния прозорец и се хвърли през този току-що създаден изход.

Също като в началните курсове за подготовка, помисли си развеселено тя, докато се търкаляше в храста долу, а около нея свистяха куршуми.

Тя отвърна яростно на огъня. Принуди ги да залегнат, да търсят прикритие. Или поне да се замислят, в края на краищата може и да са имперски войници, но рефлексите им са малко забавени… и къде, по дяволите, са ключовете от колата?

Намери ги… шмугна се на предната седалка и ги постави на таблото… СТАРТ… ГЕНЕРАТОР НА СКОРОСТ… САМОПРОВЕРКА… Хайде, точно сега нямам време за подобни глезотии… ето… ГОТОВНОСТ…

Пълна мощност, вертикален старт, в този миг вратата и част от таблото изригнаха от преки попадения. Гравиколата се стрелна напред по павираната алея, към затворените врати, а тя се изтърколи навън, прелетя три метра във въздуха, удари се в тревата, преметна се и се притаи зад някакъв храст, подстриган така, че да наподобява животно, после хукна приведена, използвайки каквито прикрития виждаше пред себе си.

Гравиколата изригна в пламъци, на десетина метра преди външната порта и на петнайсет във въздуха — копелдаците вероятно бяха вградили някаква противосамолетна система в проклетата врата. Сетне се стрелна надолу и рухна на подстриганата морава.

Оградата… още не… почакай малко, жено…

Хайде, скапана гравикола…

Експлозивите, оставени предвидливо от нея в жабката, изригнаха, поваляйки с взривна вълна портата и каменните колони от двете й страни.

Сега вече ставай. Бягай.

Точно като в онези курсове за подготовка, помисли си отново тя. Приближаваш стената, поставяш пушката отгоре, прехвърляш се, падаш, претъркулваш се, стреляш.

Само че няма по какво да стреляш.

Стоеше приведена сред храсталаците. Добре поне, че Императорът бе построил тайната си квартира далече от населените места.

Синд огледа пораженията. Какво пък, не беше толкова зле. Обяснението? Най-вероятно престъпник или група престъпници са направили опит за влизане с взлом. Дори и агентите от Вътрешна сигурност да заподозрат нещо повече. Императорът ще си помисли, че някой стар враг е тръгнал по дирите му.

Е, поне се позабавлявах малко, рече си тя.

И мисля, че сме една крачка по-близо до Императора.

Вечният император едва ли би останал доволен, ако знаеше за какво използват Стен и Синд неговата някогашна спалня на борда на „Виктори“. Луксозно обзаведеното помещение бе натъпкано с фишове, разпечатки и набързо надраскани бележки.

Стен и Синд се бяха разположили в леглото и обмисляха свалянето на Императора.

Преглеждаха събраната от Синд информация. Отново и отново. Защото всеки път им се струваше, че липсва само едно, последно парче.

— Не виждам друг начин да погледнем на проблема — рече Стен. — Антената трябва да е ключът към всичко.

— Което ни дава един възможен вектор — добави Синд.

— Така е — рече намръщено Стен. — Но за да получим координати, ще ни трябва поне още един. В момента знаем само, че скривалището на Императора е някъде между точка А и безкрая.

Синд кимна, пусна една уморена въздишка и се изтегна в леглото. Докато една част от ума на Стен работеше над проблема, друга не пропусна да забележи стройната фигура на неговата любовница. Беше облечена с плътно прилепнал черен костюм. От доста време двамата не се бяха наслаждавали на физическа близост.