Чтение онлайн

Отказаха любезно поканите на други две човешки семейства да си устроят заедно сексуална оргия. Наслаждаваха се на свободата. Алекс не можеше да не отбележи, че жената до него има някои доста интересни идеи за това как да прекарват заедно почивката.

И се хранеха. Раци, които ловяха недалеч от рухналия мост. Чудесни франзели от прясно изпечен хляб. Варена риба, или сурова, изящно оформена като рулца с ориз. Агнешки ребърца. Печено на тухла пилешко. Алекс не беше чревоугодник, но започваше да си мисли, че нещата вървят към промяна.

Освен това разговаряха. Говореха с всеки и за всеки. Особено в баровете и чакалните около малкия космопорт южно от града. Алекс твърдеше, че е търговец на луксозни изделия, а Хотско — неговата нова партньорка в бизнеса и живота. Какво ли, питаха те, би могло да се изнася от Земята, имайки предвид, че това е люлката на човечеството? И по-точно — какво може да се изнася напълно легално?

След шест земни дни — Алекс неволно се усмихна на това определение — той намери нужния човек. Митническа служителка с чувство за дълг, особено когато това означаваше някой високопоставен чиновник да се опитва да заобиколи закона. О, не, увери я Килгър. За него бизнесът е законосъобразна дейност, дори нещо повече, мис Чантинг, толкова по-възмутен бил, когато чувал да се говори, че хора от неговия бизнес си позволяват да търсят пролуки в законите…

Цигулката нямаше нужда от продължителна настройка.

Митническата служба естествено беше уведомена от Земния диспечерски пункт, че провинция Орегон е затворена за всякакъв въздушен и космически трафик. Чантинг знаеше, че в района се намира имението на Императора и това, което вършеха там той и хората му, нямаше никакво значение за нея. От любопитство би могла да научи, ако Императорът е там, но в момента не бил.

И как е разбрала, зачуди се Алекс?

Ами сигурно щяха да го покажат в новините, отвърна тя, макар че Императорът не одобрявал подобна публичност. Преди около две седмици един търговски кораб се приземил в Сан Фран, възнамерявайки, след като премине митническата проверка, да продължи към крайната си цел — Императорското имение на около стотина километра по-нататък. Корабът бил безупречен в документацията, екипажът изпълнявал всички разпореждания на Имперския флот. Но това, което я обезпокоило, бил товарът.

Капитанът на кораба в началото отказал да я допусне в трюма, твърдейки, че прекарва секретен товар, собственост на Императорските владения. Само че липсвал документ, който да го удостовери. Би могъл да превозва всякакви неща — от хранителни продукти до цял речен комплекс, тоест неща, за които Императорът, като всеки порядъчен гражданин, е длъжен да заплати митническа такса.

Чантинг настояла да отворят трюма — в противен случай заплашила да извика полиция и да поставят екипажа под арест. Капитанът бил принуден да се съгласи.

Оказало се, че в трюма има медицинско оборудване — сложна апаратура и консумативи, сякаш някой се готвел да устрои неголяма, но великолепно обзаведена операционна зала. Поне така й обяснил един неин колега, специалист по медицинското оборудване, когото повикала за съставянето на протокола.

Проблемът не бил в това дали товарът подлежи ни митнически такси — вероятността била малка, имайки предвид хуманитарния му характер. Въпросът, който си задавала Чантинг, е какво било неговото предназначение? Дали някой в имението не е болен? Или се нуждае от спешна хирургическа намеса? Със същия успех там можело да се заражда опасна чума.

Тя докладвала за проблема на своите началници и получила нареждане да изчака. Щели да се свържат с екипа на Императора в Орегон. Последното отнело само броени минути — никой в Орегон не бил информиран за доставка от подобен характер. Чантинг била уверена, че макар и случайно, е разкрила контрабандна схема, чиито членове са в ръцете й.

Но после пристигнало ново обаждане от север и преди още смяната й да приключи, началството я привикало и й се скарало за „абсолютно неоправданото ровичкане в дела от приоритет на самия Вечен император“. Освен това я укорили, че е прекалено педантична и най-добре да поработи над този недостатък, в противен случай я чака съвсем скорошно понижение.

В тази част от разказа жената се зачерви и Алекс беше принуден да я успокоява и да й поръча още едно питие — ужасяваща смес от сладникав ликьор, на име кампари, и бренди, плуващо отгоре. Чудовищен начин да похабиш хубав коняк, поне по мнение на Алекс, което обаче той запази за себе си.

Въпросът, който всъщност го измъчваше, бе защо му е на Императора да оборудва цяла операционна зала и имението си. Дали не е очаквал да се случи нещо непредвидимо, или се е готвел за операция?

На кого — на самия Вечен император?

Операция, която се е постарал да запази в дълбока тайна?

— Мда — промърмори Килгър. — Странно. Мно’о странно.

Може би отговорът не беше никак сложен, имайки предвид присъствието на сапьорски екип в Императорското имение. Килгър и друг път бе чувал за хирургично имплантиране на бомба в нечие тяло — фанатиците нерядко прибягваха до подобни методи. Освен това знаеше и за храбри същества, които сами поставяли бомби в телата си, а след това отивали на самоубийствена мисия, за да предпазят свои другари от залавяне, изтезания или разкриване.

Но да се извади бомба от тяло бе малко по-различно. Изглежда, бяха на прав път.

Сега вече знаеха откъде се взема взривът, когато Императорът умира. Истинската загадка бе кой поставя тази бомба. Колкото повече разсъждаваше над това, толкова повече осъзнаваше колко сериозен е недостигът на информация.

Реши засега да спре дотук. Заключения, основаващи се на недостатъчни данни, често можеха да са напълно погрешни. По-късно ще отдели време на въпроса.

Почерпиха Чантинг още няколко питиета, после обявиха, че е време да се връщат в хотела.

Чантинг ги изпрати с поглед. Сетне на лицето й се изписа озадачено изражение.

На другия край на Империята двама мъже пиеха непречистен алкохол, размесен с домашно бренди, в един пристанищен бар, недалече от голям строителен обект. Единият от тях беше банков вицепрезидент, другият се занимаваше с връзки с обществеността.

— Чу ли — попита вторият — какво станало, когато Императорът си поръчал момиче за развлечение? Първия път й обещал, че ще я накара да стене. И така станало. За втория я предупредил, че ще пищи. И тя пищяла. А за третия й рекъл, че ще се изпоти. Момичето се дръпнало и го погледнало учудено. Ами да, рекъл, защото третият път ще е чак през лятото…

Заместник-президентът се разсмя любезно.

— Аз пък чух друго — че според Императора всеки трябва да се грижи за себе си. В неговия случай грижата била за едно много малко нещо.

Чиновникът върна любезния смях, сетне придоби сериозен вид.

— Елс, забелязал ли си, че Императорът никога не се показва в предавания на живо с жена, когато е някъде и върши нещо церемониално?

— Защо трябва да се показва?

— Няма причина — съгласи се мъжът. — Но ако си толкова известен, ще има куп пчелички, които биха желали да полепнат по теб, нали така? Представи си, че утре те направят изпълнителен директор?