Чтение онлайн

— Същата работа — изпръхтя Мар.

— Така е, но „пропаганда“ звучи доста по-романтично.

Стен трябваше да признае, че сувенирното меню наистина изпълнява отлична пропагандна функция.

На обратната страна имаше негова снимка, заобиколен от двамата майстори-готвачи Мар и Сен. Отпред Сен бе дал място на своята тема: „ГОЩАВКА ЗА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА“.

Ето какво бе човешкото меню:

Ястията, включени в менюто за извънземни, бяха също толкова впечатляващи.

Стен видя, че Мар наднича откъм вратата. Помаха му. Време беше.

Стен се обърна към Соейзи и рече:

— Мисля, че ни викат за кафе и бренди.

Тя се засмя.

— И пури ли?

— И пури — обеща Стен.

— Водете ни, сър Стен.

Докато се изправяше, Стен даде знак с палец нагоре на Мар. Всичко вървеше според плана.

— Ето каква е нашата позиция — говореше Моши-Камал. Вторият член на тройката, управляваща загиновите. — Готови сме да се присъединим към вас, но искаме гаранции.

— Не мога да ви помогна с последното — рече Стен. — Помнете, започнах този разговор с твърдението, че шансовете определено не са на наша страна. Ако се присъедините към нас… може да е като скок в пропастта.

— Но, сър Стен, поведението ви не съответства на настоящото твърдение. — Сега говореше Труиз, извънземният член на тройката. — Вие се биете добре. В действията ви има логика и липсват стремежи към самоубийство. Освен това имахте доста успехи.

— Може да ви се струва така, но не е съвсем — отвърна Стен. — Императорът имаше доста лоши дни. Той може да си го позволи, а при нас дори един е достатъчен, за да приключим.

— Защо сте толкова откровен с нас? — зачуди се Соейзи. — Очаквах да излъчвате повече оптимизъм. Командвате флот. Имате победи. Съюзниците ви се множат. — Тя махна към уютното помещение, украсено по идеи на Мар и Сен. — Седите тук в разкош, ядете отбрани ястия и показвате пръст на Императора и хрътките му. Защо не се хвалите с успехите си пред нас?

— Бих могъл — съгласи се Стен. — Но проблемът е, че спечеля ли ви веднъж, няма да мога да разчитам на вас. Когато се случи нещо ужасно — а обещавам ви, че ще се случи, — ще видите, че съм ви лъгал. И ще ме изоставите. Не бива да има съмнение — това е война до пълно унищожение. Императорът никога няма да ни остави на мира. Изгубим ли — обречени сме.

— Това ми е ясно — заяви Труиз. Мъничките пипалца под очите й бяха зачервени от раздразнение. — Но картината, която ни нарисувахте, е твърде черна. Дайте ни поне някаква надежда.

Стен се наклони напред.

— За момента благодарение на действията ми силите на Императора са разхвърлени навсякъде из звездната карта. На няколко пъти успяхме да го принудим да гони собствената си опашка, но едва ли ще продължава още дълго. За момента са ми нужни две неща. Резерви. И благоприятна възможност. Без първото ще е трудно да се възползвам от второто.

— Смятате ли, че подобна възможност ще ви се удаде? — попита Моши-Камал.

Стен изглеждаше, сякаш е потънал в дълбоки размишления после кимна.

— Без съмнение — излъга той. — Рано или късно все нещо ще се случи — нещо, от което да извлечем полза.

— И ние бихме искали да сме там — заяви Соейзи. — Това… същество вече е непоносимо за нас.

— Принуждава ни да се превърнем в негови безволеви слуги — добави Моши-Камал. — Тъпче ни. Загиновите имат дълга памет. Всички ние произлизаме от хора на труда. Класата на потисниците ни натика в тъмни дупки, пълни с опасни машини.

— Това е вярно — присъедини се Труиз. — Всички наши предшественици са избягали от някой деспот. Не можем отново да се обричаме на живот, от който сме бягали.

— Знаете ли — просъска Соейзи, — че той дори се представя за божество? Има последователи, които твърдят, че бил свещено творение. Искат да вдигнем в градовете си храмове. Това е толкова… отвратително!

Стен реши, че коментарът е излишен, вместо тона огледа присъстващите.

— Значи ще се присъедините към нас… без да се подсигурявате?

— Без никакви условия — потвърди Моши-Камал. На ваша страна сме.

— И може би ще успеем да решим първия проблем добави Соейзи.

— Как по-точно?

— Ами, за резервите — заговори Труиз. — Предполагаме, че разполагате с повече жива сила, отколкото кораби и оръжия?

— Правилно — кимна Стен.

— Но сигурно си давате сметка, че притежаваме хиляди фабрики — оставени ни от Вечния император, чието предназначение беше да се строят кораби и произвеждат оръжия.

— Зная, разбира се — рече Стен. — Чух обаче, че повечето били затворени. Вероятно машините са ръждясали и излезли от употреба.

— Само част от тях — отвърна Моши-Камал. — Повечето са в отлично състояние. Едно от предимствата и недостатъците на загиновите. Не можем да гледаме как една машина се разпада и отива за скрап.

— Хората останаха без работа — обясни Соейзи. — Но въпреки това поддържаха фабриките.

— Да не искате да кажете, че заводите и фабриките ви са само консервирани? И че е достатъчно да пратите разпореждания и веднага ще започнат да произвеждат оръжия?

Пипалцата на Труиз помръднаха от задоволство.

— Можем да започнем производство до една И-седмица — рече тя. — Събирайте войниците си.

Сега вече Стен се нуждаеше само от подходяща възможност.

Бледият, строен грб’чев се извисяваше над Синд. На темето му аленееше голямо петно, сочещо повишено любопитство.

— Молбата ви е доста необичайна — рече той. — Малко хора са идвали на това място.

Синд погледна към ниската постройка, чиито огледални стени отразяваха заобикалящите я градини.

— Не разбирам защо е така — рече тя. — Мястото е толкова красиво.

Грб’чевът натисна едно копче и вратата се плъзна встрани. Той придружи Синд вътре.

— Сър Кайс обичаше красотата — рече. — И много добре я разбираше.

Синд се усмихна едва забележимо.

— Научих за тази особеност на сър Кайс от моите изследвания — призна тя. — Той е бил доста сложно същество. Дори за един грб’чев.

— Дори за един грб’чев — съгласи се придружителят й. — Но това ме връща на първата ми забележка. В нашата култура сър Кайс е герой. Неговата интелигентност, изобретателност и предприемчивост вече са придобили митични характеристики. Превърнахме неговата стара щабквартира в музей. В място за поклонение в известен смисъл. — Синд и нейният водач прекосяваха фоайето. — Но според мен само същество от нашата култура би могло да оцени сър Кайс.