Чтение онлайн

— Ами при поредната загадка. Виждаш ли, ние с мъжа ми събрахме заключенията на Махони и се опитахме да ги продължим.

— И какво се получи?

— Взехме портрета на Императора — този, за който всички сме съгласни, че е точен. Осъвременихме го и го сравнихме с човека, от когото сега се крием.

— И? — попита Стен, макар да разбираше, че е излишно. — Пак е същият, нали?

— Да. Същият е. Но не съвсем. В основата си това е Императорът. Но ако се вгледаш по-внимателно, поведението му е доста различно.

— Ама че работа — завъртя учудено глава Стен.

— Съжалявам, че ти стоварвам всичко това на главата, Стен — рече Хайнис и в гласа й се долови симпатия. — Но както казват в телевизионните предавания, „Такива са фактите, госпожо“.

Стен й благодари и прекъсна връзката.

Облегна се назад и остави информацията да се уталожи. Това, което се получи, наподобяваше притеснително математическо уравнение — уж същото, ала съвсем различно.

Комуникаторът избръмча. Дежурният офицер докладва, че Синд е излязла на връзка. Било важно.

Докато се навеждаше към таблото, за да й отговори, в главата му се въртеше един въпрос: Ако това не е Вечният император… с кого, дявол го взел, се биеха?

Солон Кенна стоеше на широкия ораторски подиум — блок от чисто бял мрамор, стигащ до далечната стена на Парламентарната зала. До него, в целия си блясък, се бе изправил тайрен Уолш. Отзад бе монтиран висок два етажа портрет на Вечния император.

— С най-дълбоко уважение към всички мои колеги се изправям пред вас в този исторически ден.

Гласът на Кенна бе равен и уверен. С леко помръдване на пръста той даде знак на Уолш да сведе глава.

— Жителите на Дюсейбъл вече имаха възможност да се наслаждават на почестите, оказани ни от нашия любим Император — продължи той.

Умът на Кенна, обигран в дълги политически дискусии, отбеляза мимоходом, че никой в тълпата не се засмя. Не се чу дори шепот въпреки наскорошното унижение, на което народът му бе подложен от врага на Императора Стен.

Кенна посочи огромния портрет зад гърба си.

— По причини, които само един мъдър водач може да определи, народът на Дюсейбъл отново бе облагодетелстван.

Натренираното око на Кенна огледа тълпата. Прецени правилна посока ли е избрал. Потърси възможни противници. Може да беше унизен от Стен, но унижението не намаляваше уменията му на манипулатор.

Двамата с Аври се бяха подготвили внимателно за този момент. Когато приключи, ще представят законопроекта на Императора. Доста противоречив законопроект, чието прокарване нямаше да е лесно.

Доста пари бяха сменили притежателите си в тъмните кулоари на парламента. Доста поддръжници вече се бяха събрали под знамената на Императора. Пойндекс — по причини, които Кенна не би искал да разкрива — също бе предложил помощта си. Бяха извадени старите досиета на опозицията, в случай че се наложи да прибегнат до политически шантаж.

Въпросът трябваше да се реши час по-скоро.

— Благородни същества, тук съм, за да ви запозная с това забележително предложение. Помолиха ни да вдигнем завесата пред очите си. Да видим това, за което бяхме твърде слепи през изминалите години. И то е, че живеем в щастливо време, в което между нас крачи истинско божество. Става въпрос естествено за Вечния император. Неговото безсмъртие е най-сигурната ни защита срещу неочакваните удари на историята. Неговата слава е и наша слава. Ваша слава, приятели.

Благородни същества… сега трябва да ви попитам нещо. Нека заявим, веднъж и завинаги, че Вечният император е нашият единствен бог.

Тълпата се раздвижи. Ръкавицата бе хвърлена.

Императорът искаше да потвърдят божествения му произход с парламентарен указ.

Кенна се обърна към Говорителя, стара, но уважавана марионетка на Вечния император.

— Сър Говорител — поде той тържествено, — задайте въпроса.

Говорителят издаде напред щръкналия си нос.

— Благородни същества, какво е мнението ви по въпроса за ПБ 600323 — иначе казано, Декларация за божествения произход на Вечния император, съгласно която му се присъжда титлата „Свещен“ и всички останали форми на обръщение, необходими за оказване на съответстващата почит? Тези, които одобряват, да кажат… даааа.

Едно общо „да“ започна да се надига в залата. Прекъсвано от викове на протест. Виковете се превърнаха в рев, който заглуши всичко останало. Един глас се извиси над шумотевицата.

— Сър Говорител! Сър Говорител! Моля, призовете за ред! Призовете за ред!

Говорителят се опита да го игнорира и затропа с дървеното чукче. Беше ядосан, че гласът принадлежеше на един от неговите сънародници. Младият бивнест Николаевич.

Чукчето продължаваше да тропа ритмично. Микрофоните уловиха звука и го усилиха през говорителите, но гласът на Николаевич продължаваше да ечи над тълпата:

— Искаме ред! Искаме ред! — И други гласове се присъединиха към него.

— Оставете го да говори!

Говорителят извърна безпомощен поглед към Кенна. Нищо не можеше да се направи. Във всеки случай не и на обществено място. Кенна кимна, нека говори. После пъхна ръка в джоба, за да задейства алармата на Аръндел.

— Даваме думата на сър Николаевич, представител на великия и лоялен звезден куп Свердловск.

Говорителят натисна копчето, с което прехвърли микрофона към Николаевич.

— Сър Говорител — поде младият бивнест, — искам да изразя несъгласието си с тази процедура. Поставеният за гласуване въпрос е най-малко оскърбителен. Няма да позволим той да бъде узаконен въпреки волята на мнозинството.

— Млади момко — отвърна Говорителят, — от мястото, където стоя, изглежда, че мнозинството е на друго мнение. Далеч повече хора викаха „да“. Сега, ако ми позволите, нека да дадат гласа си тези, които искат да кажат „не“. И ще видите сам колко малко са поддръжниците ви.

— Наше право е да откажем подобно допитване — възрази Николаевич. — Да поискаме да се направи поименно гласуване. Нека преброим поддръжниците и противниците на тази идея. Щом искате Императорът да бъде обявен за бог… нека го сторят гражданите.

Говорителят отново погледна за помощ към Кенна. Кенна му даде друг знак: протакай.

— Добре. Да започнем поименно преброяване.

Николаевич изпръхтя от удоволствие. Подушваше победата.

Говорителят продължи:

— Но тъй като въпросът е деликатен — макар че не виждам как може някой да се съмнява в свещения произход на Императора, — ще поставя друг въпрос за гласуване.