Чтение онлайн

Понякога се питаше какво ли би си помислил старият Кеа Ричардс — момчето от Каханамоку, от първите две години в Калифорния. Ричардс преди семейство Баргета и трудните години в космоса от другата страна на Трийсет и трета бариера. Майната му, реши накрая. Човек трябва да расте и да забрави детските мечти за вълшебни земи, пълни със зайчета и сърнички.

Освен това сега разполагаше с АМ2. Ключът към личната власт, който бе запазил само за себе си. Но също така и несравним подарък за цялото човечество и за всички останали раси, които смята да завладее по време на експанзията си в космоса.

Още не беше решил как да продължи. Антиматерия Две. Цели галактики от евтина, сурова енергия. Както Фалзур бе казал, това щеше да промени всичко и да създаде цивилизация, непозната досега. Ричардс бе твърдо убеден, че тези гигантски промени ще са за добро. Той щеше да се погрижи от тях да се възползват всички. Нито фюрери, нито императори или премиери щяха да му отнемат това, което притежаваше. Нито такива като Баргета. И тази енергия нямаше да се използва в името на злото, както ставаше най-често с подобни открития — от барута до нефта.

Но първо да обмисли непосредствените си проблеми. Най-важното естествено е да остане жив и да си пази гърба. Тази тайна му бе струвала няколко човешки живота — и заслужаваше гибелта на цели светове. Ричардс си даваше сметка, че и най-дребният слух за АМ2 и сектор Алва ще са достатъчни по дирите му да тръгнат похитители с инструменти за ровичкане в мозъка, или дори наемни убийци. Най-малкото можеха да му отправят обвинения за различни престъпления.

Добре тогава. Ще трябва да се отнася към сектор Алва, сякаш е мина, скрита дълбоко в джунглата, чиито координати знае само той. Не бива да се връща там, нито да доближава непоследователността, освен ако е напълно сигурен, че не го проследяват. Всъщност засега нямаше смисъл да бърза. Преди да се разработи АМ2, някой трябваше да открие способ за нейното използване. Защитно поле. Вещество, синтетично или естествено, което да е абсолютно неутрално към материя и антиматерия.

Ричардс прехапа устни. Ето къде е истинският проблем. Той се засмя, после отново потъна в размишления и достигна до непреодолимия параграф 22, само дето този беше утроен вариант: за да оползотвори силата (АМ2), ще трябва да получи власт. А това би станало най-лесно, ако може да се възползва от АМ2. Параграф 22.

Третата сила бяха мъжете и жените, чието его гъделичкаше, докато те се възползваха от неговото премеждие. И това бяха съществата, които възнамеряваше да промени, или унищожи, за да помогне на човешката раса да постигне мечтите си. Спомни си една дребна поговорка: ако не си част от решението, значи си част от проблема. И това го подтикна към следващия ход.

Работа. Нямаше намерение да подновява контракта си с „Космически пътища“. Не и след всички други предложения, които го засипваха. Компаниите го търсеха единствено и само заради славата, също както наемаха звезди по гравитопка. Очакваха от него да продължава да води пресконференции и да показва физиономията си пред медиите. Това би му осигурило възможност да пътува неограничено и да се среща с властимащите. Той прегледа внимателно всички писма, обаждания и записки, които получи, за да не пропусне нещо важно.

Имаше едно от Остин Баргета. „Обади ми се по всяко време, денем или нощем, на личния номер.“ Смачка писмото и го хвърли в кошчето за боклук, но после се сепна. Баргета? Човек, с когото бе искал да се срещне — макар и преди. Какво пък — защо да не е сега? Беше дочул, че Остин е успял да се издигне в йерархията и сега той е Главният — човекът, заместил баща си начело на фамилията.

Баргета-старши се бе самоубил на Марс три години след като животът на Кеа бе разбит — или поне променен из основи. Самоубийство при обстоятелства, които, според таблоидите, били невъобразимо отвратителни.

Той извади бележката от кошчето, приглади я с длан и се замисли. Защо пък не. Отскочи до библиотеката, за да направи някои проучвания. Доста примамливо. Компания „Баргета“ все още бе един от колосите на двайсет и втори век, но се клатушкаше. Лоши инвестиции. „Баргета Транспорт“, дървото, даващо толкова богата реколта, изглежда, беше посърнало. Старецът бе наредил да се построят нови фабрики, ала те така и не бяха успели да дадат продукция. Беше поискал да конструират нови модели летателни средства за един и без това свръхотрупан пазар — кораби, които притежаваха нови изящни линии, но не добавяха нищо към инженерните постижения. А след това си беше „отишъл“ и Остин бе поел скиптъра на властта.

Пак според таблоидите Остин не бе постигнал нищо повече от своя предшественик. Беше закъснял с разгонването на алчните чиновници, разсипващи компанията отвътре, преди да е станало твърде късно. След това му бе хрумнало, че ще има повече печалба в транспорта на хора, отколкото на товари и стоки, и бе заповядал да преустроят една четвърт от флота на Баргета в космически лайнери и ги бе пратил на курсове, които не се бяха оказали толкова печеливши. Докато четеше за това. Кеа се разсмя тихо, както някога се бе смял Баргета-старши.

А сега за самия Остин. Естествено, женен. За бивш модел, мис Ухилени гърди отпреди няколко години. Две деца. Имение. Пътешествия. Филантропия. Но имаше нещо напоследък. Остин пътуваше предимно сам. Или с малкия си екип. Ричардс втренчи поглед в холограмата, показваща как Баргета се качва на космически кораб. Дори ретуширана, личеше си, че Баргета има особен вкус към своите съветници. Още клюки и нови холографии в други таблоиди го потвърждаваха.

Това беше достатъчно. Кеа позвъни. Остин беше приятно изненадан. Зарадван, че неговият стар приятел, човекът, научил го на всичко, бе готов да му отдели от времето си. Трябва да се срещнат. Защо не утре, попита Кеа? За съжаление Остин е ужасно зает. Кеа се престори на разколебан. Ами той също има уговорена среща. Ще му отнеме целия ден. После каза, че ще надзърне в бележника си. Не можеш да си представиш какво е тук, оплака се той. Ангажименти. Претрупан е с работа. Ето например… следващата седмица в Маклийновия институт… и онази история в Ню Делхи… а и разни хора, които искат да им разкажа какво всъщност се е случило Там. Освен това интересни търговски възможности по идея на покойния доктор Фалзур, които заслужават да бъдат проучени обстойно. Така че нека остане за по-нататък.

Изведнъж уговорката на Остин вече не беше толкова важна. Какво пък, нека бъде утре. Кеа прекъсна връзката и усмивката му се стопи заедно с образа на Баргета от екрана. Е, добре, копеле. На моя територия и по моите правила. И ще говорим за това как да стана твой домашен авантюрист.

Всъщност разговаряха за доста неща, при това цели три дни. Няколко съвместни обяда и вечери, доста алкохол. За всичко, освен за Марс. Остин преднамерено спомена веднъж Тамара. Била омъжена — колко старомодно — за презокеански състезател със скутери, пет години по-млад от нея. Живеели в някакъв крайбрежен курорт в Сейшелите.

Кеа кимна. Надяваше се, че е щастлива. Помоли да й предадат неговите поздрави. А после — хей, помниш ли нощта, когато напръскахме логото на „КАЛТЕХ“ с киселина, точно преди онзи скучен бал за Нова година? Ах, да. Какви дни само.

Към края на този алкохолен маратон, който Ричардс бе оприличил на умствен коитус интеруптус, той вече разполагаше с работа. Заплатата, условията и точното й определение оставаха да бъдат уточнени.

— Нали знаеш — обяви Остин с онзи носов тон на аристократично презрение, който Кеа почти бе забравил, — нека костюмарите се изпотят над подробностите.