Чтение онлайн

— Руля надясно докрай, напред с пълна газ. Поеми нов курс едно три пет. — Тя се обърна. — Как е радарът?

Принцът разглеждаше копчетата на непознатия уред. Намери превключвателя за потискане на местни смущения и се наведе над визьора.

— А! Целта се движи на едно, едно, осем, диапазон хиляда и триста, курс североизток, скорост… около осем възла.

„Това е както трябва, вълнението може да се усили при носа“ — помисли си боцман Знамировски.

— Каква е мисията ни, майоре?

— Можем ли да не изоставаме от тях?

— Те стреляха по моите катери! Мога да ги премажа, ако желаете, сър — отговори боцманът. — Мога да поддържам тринадесет възла, докогато желаете. Съмнявам се, че ония могат да плават е повече от десет в това вълнение.

Боцманът отвори една от вратите на кабината и погледна към водата.

— Ще се доближим до тринадесет възла. Друго?

— Настигнете ги. За след това съм съгласен да чуя предложения — отговори Роби.

— Какво ще кажеш да видим къде ще отидат? — предложи Джек. — След това можем да повикаме кавалерията.

— Става. Ако опитат да бягат към брега… Господи, аз съм пилот на изтребител, не съм полицай. — Роби вдигна радиотелефона. На него беше изписана позивната на катера: НАЕФ. — Военноморска станция Анаполис, обажда се Ноември, Алфа, Ехо, Фокстрот. Чувате ли? Край. — Трябваше още два пъти да повтори повикването, преди да получи отговор.

— Анаполис, осигурете ми телефонна връзка с началника на училището.

— Той току-що ни се обади, сър, чакайте. — Последваха няколко щракания, придружени от обичайните статични смущения.

— Тук е адмирал Рейнолдс, кой се обажда?

— Майор Джексън, сър, на борда на катер седемдесет и шест. Намираме се на една миля на изток от академията и преследваме лодката, от която преди малко обстрелваха пристана.

— Това ли се е случило? Кой е с вас на борда?

— Боцман Знамировски и отрядът за охрана на катерите, Капитан Питърс и няколко морски пехотинци, доктор Райън и, ъъ, капитан Уелс, сър, от флотата на нейно величество — отговори Роби.

— Там ли е той? На другия телефон ме чакат от ФБР… Господи, Роби! Добре. Цивилните са под охрана в болницата, а полицията и ФБР идват насам. Повтори местонахождението си и след това ми кажи какво възнамеряваш да правиш.

— Сър, проследяваме лодката, която нападна пристана. Намеренията ни са да се доближим и да ги следим е радара, за да определим накъде искат да отидат, а след това да повикаме съответните служби на реда, сър. — Роби се усмихна в слушалката на избора на думите си. — Следващото ми обаждане ще е до крайбрежната охрана, сър. Изглежда, в момента са се насочили точно натам.

— Разбрано. Много добре. Може да продължите мисията, но за безопасността на гостите си носиш отговорност ти. Недей, повтарям, недей да поемаш никакви ненужни рискове. Потвърди това.

— Да, сър. Не трябва да поемаме никакви ненужни рискове.

— Използвай главата си, майоре, и докладвай според нуждите. Край.

— Ето ти вот на доверие — помисли гласно Джексън. — Продължавай.

— Рул на петнадесет градуса вляво — нареди боцман Знамировски, като зави около нос Грийнбъри. — Поемете нов курс нула, две, нула.

— Целта се движи по нула, едно, четири, диапазон хиляда и четиристотин, скоростта все още е осем възла — каза принцът на старшината кормчия на масата с картите. — Направиха по-къс завой при този нос.

— Няма проблеми — отбеляза боцманът. — Оттук натам имаме само дълбоки води.

— Боцман Знамировски, имаме ли кафе на борда?

— Имам чайник в каюткомпанията, сър, но няма кой да го включи.

— Аз ще се погрижа за това — каза Джек. Слезе надолу, зави към левия борд, след това пак надолу. Каюткомпанията беше малка, но кафе-машината в нея имаше подходящи размери. Райън я включи и се върна горе. Брекенридж раздаваше спасителни жилетки на всички на борда, което изглеждаше разумна предпазна мярка. Морските пехотинци бяха разпределени на мостика около кабината.

— Кафето ще стане след десет минути — обяви той.

— Повторете, брегова охрана — каза Роби в слушалката.

— Ноември, Алфа, Ехо, Фокстрот, тук е бреговата охрана на Балтимор, чувате ли? Край.

— По-добре.

— Можете ли да ни кажете какво става?

— Следим малка лодка е дължина около девет метра, с десет или повече въоръжени терористи на борда. — Той съобщи мястото, курса и скоростта. — Потвърдете.

— Разбрано. Казвате лодка, пълна с лоши типове и автомати. Вярно ли е това? Край.

— Вярно е, синко. Сега нека спрем глупостите и да се заемем сериозно.

Отговорът беше малко по-сериозен.

— Добре. Имаме петнадесетметров катер, готов да тръгне, а десет минути след него ще пуснем и десетметрова моторница. Това са малки патрулни лодки. Не са оборудвани за бой, сър.

— На борда си имаме десет морски пехотинци — отговори Джексън. — Желаете ли помощ?

— По дяволите, да, точно така, Ехо, Фокстрот. На телефона са полицаите и ФБР, и те също са тръгнали за там.

— Добре. Кажете на хората с петнадесетметровия катер да ни се обадят, когато излязат от пристанището. Нека вашата лодка да ги следи отпред, а ние ще ги гоним отзад. Ако можем да установим накъде е тръгнала целта, искам да се обадите на полицията.

— Лесно можем да го уредим. Нека задействам нещата тук, Ноември. Край.

— Кораб — каза принцът.

— Сигурно — съгласи се Райън. — Същото направиха, когато спасиха онова копеле Милър… Роби, можеш ли да накараш бреговата охрана да ни даде списък на корабите в пристанището?

Вернер и двете групи за спасяване на заложници вече се движеха. Той се чудеше какво беше се объркало и какво беше станало както трябва тази вечер, но това щеше да бъде решено по-късно. За момента беше накарал агенти и полиция да отидат към военноморската академия, за да защитават хората, които той трябваше да е освободил, а групата му беше разпределена в един шевролет „Събърбан“ и две коли на щатската полиция. Колите се движеха на север по шосето за Ричи към Балтимор. Мечтаеше за хеликоптер, но времето беше твърде лошо, а тази вечер всички имаха достатъчно преживявания в хеликоптер. Отново бяха група за действия в условията на големи рискове, нещо, за което ги биваше. Независимо от всичко, което беше се объркало тази вечер, сега имаха голяма група терористи, изкарани на открито…