Патриотични игри
Шрифт:
Джек вдигна сина си, малък, шумен пакет от червена плът и абсурдно копче за нос.
— Добре дошъл на света. Аз съм баща ти — тихо каза той. „А баща ти не е убиец. Това може да не е кой знае какво, но е много повече от това, което повечето хора си мислят.“ Притисна новороденото до гърдите си за момент и си каза, че наистина има Бог. След малко погледна към жена си.
— Искаш ли да видиш сина си?
— Боя се, че от майка му не е останало кой знае какво.
— На мен тя ми изглежда съвсем наред. — Джек постави сина си в ръцете на Кати. — Ти добре ли си?
— С изключение на Сали мисля, че тук имам всичко, което ми е необходимо, Джек.
— Готово — каза лекарят. — Може да не съм добър акушер, но правя страхотни шевове. — Видя обичайните реакции от раждането и се зачуди защо беше решил да не става акушер Това трябва да е най-щастливата професия от всички. Но ги спомни, че работното време не е както трябва.
Санитарят взе детето и отнесе Джон Патрик Райън-младши в детската стая, където за известно време той щеше да бъде единственото бебе. Тъкмо педиатрите щяха да имат някакво занимание.
Джек гледаше как жена му се унася в сън — провери часовника си — бяха прекарали един двадесет и три часов ден. Тя имаше нужда от сън. Той също, макар и все още да не можеше да отиде да спи. Целуна жена си още веднъж, преди санитар да я изнесе с носилката до стаята за възстановяване. Оставаше му да свърши още нещо.
Райън излезе в чакалнята и обяви раждането на сина си, един красив млад мъж, който ще има двама много различаващи се кръстници.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2066
__Издание:__
Издателство „Атика“, София, 1993
Библиотечно оформление и корица: Тандем G
Набор и печат: „Образование и наука“
Формат 32/84/108. 19 печатни коли.