Чтение онлайн

Второто, не по-малко страшно нещо бе абсолютното му спокойствие.

— Сега не е време да се разгорещяваме — обясняваше той на събрания екип от помощници. — Истерията никога не помага по време на криза. Трябва да се отнасяме към проблемите си, сякаш са дребни неудобства. Аври… какви са настроенията в Парламента?

Аври подскочи и нервите й се изопнаха. Тя се възстанови бързо.

— Не особено добри, Ваше Величество. Наложи се тайрен Уолш да се прибере у дома.

— Разбира се — отвърна Императорът с мек глас.

— Никой не говори открито, но забелязвам известни маневри сред съюзниците и доста потайни разговори на задните редове.

— Ще им стегна юздите — обеща Императорът. — В края на краищата при кого могат да избягат? Скоро ще размахам камшик над превитите им гърбове. А междувременно постарай се да изразиш подобаващо моето съжаление и съчувствие. Кажи всичко, което трябва да се каже в подобен момент. Обещай им всякакви подкрепления. Увери ги, че съвсем скоро Стен ще бъде изправен пред съда.

— Да, Ваше Величество — кимаше Аври. — Но… освен за Стен… те се страхуват за запасите от АМ2. Разправяха, че нещата са зле още преди удара на Стен. А сега… не зная… доста са изплашени за бъдещето.

Вечният император отново изкриви лицето си в мъртвешка усмивка.

— Аз ще се погрижа за запасите от АМ2. И им кажи, че това е обещание, на което могат да разчитат. Нещо повече… — Императорът посочи комуникационния си център — преди петнайсет минути пратих нови доставки. Първите конвои ще пристигнат съвсем скоро.

— Да, Ваше Величество. Ще се радват да го чуят, сир.

— Пойндекс!

— Сир?

— Предаването на Ранет… някакви прогнози за това какъв процент от поданиците ми са го гледали?

Пойндекс едва успя да прикрие облекчението си. Беше очаквал да го засипят с обвинения, но също като Аври и той се изплаши от спокойствието на Императора.

— Да, сир — отвърна. — Но сведенията в тази насоки също не са обещаващи. Ваше Величество. Макар че щетите от първоначалното предаване не бяха толкова сериозни, колкото се опасявахме. По това време само около шест процента от аудиторията е следяла предаването. Големият проблем, сир, е, че записът от него е най-търсената стока в момента на черния пазар.

Императорът размаха безгрижно ръка.

— Добре. Няколко пиратски копия са се промъкнали. Едва ли ще ги гледат повече от три-четири процента.

— Ще ми се да е истина, сир — отвърна Пойндекс. — Но данните сочат по-скоро двайсет процента… за първия ден. А после — ако се придържаме към техния жаргон — са ударили право в тавана. — Пойндекс млъкна и преглътна мъчително, обмисляйки какво да каже нататък.

— Продължавай — подкани го Императорът.

— Да, сир… аа… прогнозират, че до две И-седмици осемдесет процента от Империята ще е видяла доклада на Ранет.

Пълна тишина от Императора. Пойндекс и останалите същества се присвиха в очакване на истинска експлозия от страна на абсолютния владетел на познатата вселена. Но той остана неподвижен за един дълъг, мъчителен период. Сякаш, помисли си Пойндекс, се съветва с някакъв демон дълбоко в него.

Императорът се намести в креслото, сетне си позволи лек смях.

— Не бих я нарекъл най-добрата новина, признавам — рече той. — Но както казах в началото на тази аудиенция, сега не е време да се фокусираме върху негативните неща. Ако действаме спокойно и методично, кризата скоро ще отмине. И преди съм изпадал в подобно положение. И винаги краят бе един и същ. Със смърт или смут за враговете ми. А поданиците ми ме възхваляват до небесата. — Императорът плъзна поглед по събралите се в залата. — Разбира се, междувременно ще се пролее доста кръв. Винаги е така.

Той млъкна. Сякаш беше забравил за присъствието им. Посегна замислено към чекмеджето на бюрото. Извади бутилка скоч и си наля. Сръбна. Притвори блажено очи.

Сетне заговори отново. Много бързо. Но, изглежда, не се обръщаше към хората в помещението. Сякаш водеше среднощен разговор със стари приятели.

Този път Аври наистина се изплаши. И тя като останалите стоеше съвсем неподвижно. Инстинктивно се досещаше, че сега не е моментът да привлича внимание върху себе си.

— Вината за Стен е моя. Какво си въобразявах? Когато Махони го доведе за пръв път, помислих си, че виждам младеж с голям потенциал. Потенциал да ми служи. Не биваше да оставам сляп за недостатъците му и най-вече за болезнената му амбиция. Чудно как някой пропуска подобни неща. Защото става въпрос за амбиция, която далеч надхвърля нормалните представи. Да. Сега вече разбирам. Той е искал трона ми от самото начало. — Вечният император отпи от чашата. — Така е. Това обяснява всичко. Стен е напълно побъркан. Бил е побъркан през цялото време. — Той потърси с поглед Пойндекс. — Мисля, че това обяснява всичко, нали?

Пойндекс не посмя дори да се поколебае.

— Абсолютно, Ваше Величество. Стен е луд. Това е единственото разумно обяснение.

Императорът кимна отсъстващо.

— Но действията му са съвсем рационални — продължи той. — Малко същества притежават подобна способност да осъществяват злите си намерения… Той сигурно си мисли, че аз съм луд. — Очите му се стрелнаха към Аври. Тя побърза да потвърди.

— Ако го мисли, сир, значи е безумец.

Отново замислено кимване.

— Разбира се, възгледите му намират известна подкрепа сред обществото. Макар и ограничена.

— Много ограничена… ако въобще я има — вметна припряно Пойндекс.

— Какво пък — въздъхна Императорът, — във време на икономическа криза враговете на монарха винаги надигат глава.

Хладен смях.

— Така е било и така ще си остане. В трудни времена опозицията се засилва. Техните водачи започват да си въобразяват разни неща. Но в края на краищата неизменно се провалят. — Императорът надари Аври с мъртвешката си усмивка. — Но ще е проява на лоша политика, ако изтъкнем пред тях грешките им.

— Съгласен съм, сир — рече тя. — Винаги е по-добре да обещаеш на хората нещо, отколкото да се бръкнеш дълбоко, за да го изпълниш, с риск да объркаш сметките.

Императорът й даде знак да се приближи. Тя го послуша. Той се пресегна, улови я и я дръпна още по-близо. Започна бавно да я гали. Аври се изчерви, но никой не посмя да коментира. Всички стояха със сведени очи.

— И все пак — прошепна тя — сигурно е ужасно трудно за един владетел да направи това, което е противно на природата му.

Императорът се разсмя горчиво.

— Защото — рече той, — ако се провали, цялата вина ще се стовари върху него. И поданиците му ще го изоставят. — Императорът поклати опечалено глава. — Макар че по-добре монархът да не се захваща с подобни неща. Инак… — Той млъкна. Очите му внезапно се оживиха. После извика: — Божичко, жалко, че поданиците ми не са с едно-единствено гърло. Щях да го прережа, без да ми мигне окото.

Сърцата на присъстващите подскочиха. Пойндекс осъзна, че е втренчил поглед в Императора и не смее да го отмести. Но после си даде сметка, че Императорът не го вижда. Лицето му бе безизразно, отдадено на скритите мисли. Той се завъртя с леко поскърцване на креслото и погледна към Аври.