Чтение онлайн

Призори противоречията най-сетне бяха уредени. Спечелиха тези, които бяха все още в съзнание и познаваха добре качествата на Синд, както и бяха заинтригувани от възможностите на един човек да предвожда борите. Залата приличаше на бойно поле след края на битката.

Синд щеше да е техният глас.

Тя отиде да събуди Стен, чудейки се как ли ще приеме вестта.

Стен, разбира се, беше доволен. Първо, защото борите бяха решили да го подкрепят, и второ, че бяха избрали един толкова талантлив и способен водач. Освен това му се стори смешно, че има за партньор в леглото вожд на бори. Макар че побърза да я посъветва да се опита да си отгледа брада.

Алекс Килгър също не спа тази нощ. Малко преди зазоряване той се озова отвън, в една от бойниците на крепостта. Един от часовоите го забеляза и понечи да вдигне тревога, но го позна и го остави на мислите му.

Бурята бе утихнала и в небето блещукаха студени звезди.

Килгър вдигна глава и очите му проникнаха отвъд Вълчите светове, далече в междузвездния космос, към онази неразличима оттук галактика, където се намираше неговото слънце и родната му планета.

Единбург, където той бе лорд Килгър от Килгър, със замъци, поземлени владения и фабрики. Свят със силна гравитация, на който се раждаха и умираха сурови мъже и жени.

Свят, за който Алекс, кой знае защо, неочаквано си помисли, че може би никога вече няма да види.

„И кво толкоз — рече си той. — Когато се хващаш на имперската служба, ясно е, че тя ще те докара до гроба, както стана с брат Кенет. Или, най-малкото, ще те направи инвалид. Тъй, тъй. Като брат Малкълм? Единственото, дето ще те мъчи, е ако не доживееш да видиш с очите си гроба на императора. И нима би предпочел да си умреш в леглото, сгърчен от старост?“ Той потрепери при тази мисъл, макар да не му беше студено.

Сетне се обърна и влезе вътре.

„Ако ще се мре тоз път — мина му накрая, — тъй да е. А междувременно ще трябва да се свърши с таз война.“

На Дюсейбъл оставаше една И-година до четиригодишните избори. Борбата се водеше за канцеларията на тайрен и за две трети от местата в Съвета на солоните.

Навсякъде из тази голяма, гъсто населена планета — индустриален и политически център на системата Кайренес — приближаващите избори бяха обект на разпалени дискусии. Дори голямата новина за преследването на имперския предател Стен бе заровена под лавината от спекулации и предположения в медиите.

Всеки един — от простия каналджия до индустриалния барон — проверяваше накъде духат политическите ветрове. Родители обсъждаха на масата перспективите на тайрен Уолш и солон Кенна. Момчета и момичета разнасяха пликове с подкупи на ченгетата. Местни босове пресмятаха гласовете, които са обещали. Корумпирани чиновници прелистваха регистрите на починалите. Дори децата бяха наети в тази невъобразима надпревара.

Политиката, както често казваше Вечният император, е голям бизнес. На Дюсейбъл тя бе единственият бизнес.

Протекцията е оста, около която се върти този свят. Почти невероятно бе на Дюсейбъл да има същество, което да не зависи от нея. Ченгетата се отчитаха пред началниците на участъци за прибирането на заделените средства, бизнесмени подкупваха чиновници, за да получат лиценз, профсъюзи търгуваха с влияние. Дори миячите на чинии продаваха гласовете си, за да припечелят нещичко. Някои от тях трябваше да плащат рушвети, за да продължат да мият.

Накратко Дюсейбъл беше най-корумпираната планета в цялата Империя. Но по свой начин системата работеше. Всеки гражданин, сполучил да подкрепи правилния състезателен кон, си осигуряваше шанса за щастлив живот. Само неудачниците заговорничеха и се опитваха да свалят „алчните чакали“.

Когато Императорът осъществи своето забавено и причудливо завръщане от гроба, тъкмо изборите на Дюсейбъл му бяха осигурили първата голяма крачка към трона. И оттогава той неведнъж им бе изплащал дължимото.

Така например Уолш и Кенна държаха сегашното си изтъкнато положение на политическата хитрост на Императора. Той бе откраднал изборите от тайрен Йелад — престъпен бос с три десетилетия опит в изборните измами.

Но Императорът бе страстен почитател на този древен закон на политиката: „Този, който е бил с мен преди Чикаго…“ И никога не забравяше да върне услугата с щедра ръка.

На този фон солон Кенна бе уверен в успеха си. Държеше се така, сякаш големият ден е след седмица, а не след година. А и съветниците му все повтаряха, че изборите са им вързани в кърпа. Те посочваха, че на Дюсейбъл никога не е имало подобен просперитет. Орбитите пред големия космопорт бяха задръстени от кораби. Заводите работеха на двайсет и четири часови смени. БНИР (Брутният Национален Индекс на Рушветите) бе достигнал рекордни нива.

АМ2 бе не само в изобилие и евтина, но Вечният император бе подарил на системата чисто ново депо — за да обслужва два съседни сектора на Империята.

Ала Кенна не бързаше да се успокоява. Като президент на Съвета на солоните и предводител на силите, подкрепящи тайрен Уолш, той имаше много да губи в случай на погрешна преценка. Всъщност можеше да изгуби всичко. Кенна нямаше намерение да повтаря най-грубата грешка на тайрен Йелад — свръхувереност.

Когато дойде време за първата голяма реч, той се подготви внимателно.

Като начало подбра приятелски настроена публика — кайренското подразделение на големия корабен профсъюз, известно с инициалите СДТ. Съюзът бе една от главните бази на Кенна още от времето, когато бе новобранец в Съвета на солоните. Винаги можеше да разчита на работниците от корабостроителниците, било за да гласуват за него, или да обявят неочаквана стачка, или дори като силни ръце при схватка с някой съперник.

Второ, зарови дълбоко пръсти в своята лична хазна, за да осигури развлечението. Щеше да има триста маси с освежителни, поскърцващи под тонове храна. Други сто щяха да служат като безплатни барове. Бе издигната централна сцена, на която от зори до мрак се редуваха комедианти, певци и танцьори, развличащи тълпите. По краищата бяха подредени петдесет големи шатри, натъпкани с отряди патриотично настроени момчета и момичета, събрани тук да дадат всичко, на което са способни, за просперитета на Дюсейбъл.

Накрая той си позволи един лек натиск върху Императора, за да му подсигури нужните аргументи за речта. И Вечният император, както съобщи със задоволство Кенна на своите съюзници, докато се качваше на сцената, за да се обърне към членовете на СДТ, се отзова с повече, отколкото можеше да се надява.

Възторжените възгласи, с които бе посрещнат Кенна, бяха достатъчно мощни да погълнат сирените на приближаващия лайнер. Той остана неподвижен известно време под тези могъщи звукови вълни, които го заливаха. Опита се да ги прекъсне, като размаха ръка. Сетне ръката му се отпусна… безпомощна пред ентусиазма на тълпата. И когато камерата го показа в едър план, Кенна вече бе изписал на лицето си онази скромна усмивка, над която работеше неуморно през последните няколко десетилетия.