Чтение онлайн

Ото смръщи чело и големите му зъби се оголиха. Той изръмжа. За всеки, който не познаваше борите, това би изглеждало като заплаха, или най-малкото началото на канибалиска атака. Но Синд знаеше, че е само усмивка.

— В името на Сарла и Лараз, разбира се, че зная. Но не това планирах да стане. Подбрал съм думите внимателно и ако трябва, ще си подрежа брадата, за да накарам старейшините да се вслушат в тях.

Подрязването на брадата бе способ, който борите използваха, за да поставят някой въпрос на спешно гласуване, но в случай че вотът бъде даден срещу неговия вносител, наказанието щеше да е незабавното му разчленяване.

— Да, сега вече зная кои са правилните думи — повтори Ото. — Ще информирам старейшините и ще се срещнем още тази вечер. Предупреди Стен и останалите след стъмване да не излизат от стаите си. Не искам да ги поставям в неудобно положение, но това е дело, което може да се свърши само от нашите хора. Борите трябва да разберат, че повече не може да живеят както досега.

И това бе всичко, което Ото каза на Синд.

Привечер първите бори започнаха да пристигат — поединично и на групички. По-точната фраза щеше да е „нижеха се“, но тя едва ли е подходяща за стихии като цунамито. Синд бе една от малкото човеци — всичките жители на звездния куп Лупус и с високи постове в борската армия, — на които бе разрешено да участват. И тя, като всички останали, носеше пълна бойна униформа.

Ото бе наредил да подредят големите маси като за банкет, а на страничните подноси имаше закуски и напитки за закъснелите. Всичко трябваше да е предварително нарязано, тъй като една борска политическа дискусия не се нуждаеше от допълнително окуражаване от присъствието на хладни оръжия.

На стратегически места бяха поставени големи бурета със стрег. Което всъщност означаваше на ръка разстояние.

Когато се смрачи, определиха и въпроса, подлежащ на дискусия: трябва ли борите да се обявят открито срещу Империята? И ако е така, трябва ли да прокламират независимост и да се включат във войната — или само да стоят настрана, подкрепяйки Стен морално.

Тема, която почти незабавно предизвика оживени обсъждания. Въпреки привидно жестоките си маниери борите не бяха глуповати — и факти като размера на имперския флот, съществуването на планетоубийци и вероятната готовност на императора да ги използва срещу тях караха козината им да настръхва.

Дори най-великият воин има своя другарка в живота и отрочета, при които би искал един ден да се завърне, при това с победа в ръка.

Докъм среднощ бяха обсъдени няколко по-важни въпроса:

Дали е разумно борите да се забъркват в кауза, начело на която стои човешко същество.

Дали Алекс Килгър в действителност е бор (последното бе подкрепено от всички).

Най-успешният начин да се размрази замръзнал задник.

Дали, ако гласуването за война срещу Императора пропадне, трябва да обявят война на някого другиго, тъй като най-младите воини вече горяха от нетърпение.

Дали на полуостров У’лиу все още има див стрег.

Дали на полуостров У’лиу кълве повече, отколкото в залива К’лони, в случай че не откриеш никакъв стрег там.

Дали проблемът с Вечния император няма да се разреши, ако неколцина избрани воини сред борите го призоват на личен двубой до смърт.

Бяха строшени шест маси, две в главите на бори. Дванайсет воини бяха откарани в болница. Синд потъркваше насиненото си око и натъртената длан след един оживен диспут. Бяха заявени пет многообещаващи дуела. Седем воини бяха изхвърлени през прозореца на снега, където да изтрезнеят.

А борите едва започваха — това бе първото голямо обсъждане от няколко години насам и щеше да мине поне седмица, преди да приключи, стига да не се свърши стрегът и да останат воини, които да дискутират.

Поне със стрег Ото разполагаше достатъчно.

Старейшините на няколко пъти безуспешно се бяха опитвали да насочат „диалога“ към него. Ото изчакваше Ив’р да приключи с разпалената тирада, готова да прерасне в ръкопашен бой с всеки потенциален опонент, обсъждаща несравнимите качества на обикновения бор спрямо имперския гвардеец, независимо от численото преимущество на противника. Ив’р, стар приятел на Ото от далечни времена, забеляза начина, по който той ровичка из брадата си, и веднага се досети какво е готов да стори. Ето защо скочи от масата и призова присъстващите към ред.

За целта се наложи да хвърли в несвяст още един бор, който тъкмо описваше с цяло гърло късобрадието на Ив’ровата майка, и едва след това си позволи да седне. Настъпи неочаквана тишина.

Ото заговори. Живеем в опасни времена, каза той. Империята подхвана кървави дела, а нейният предводител е безбрад разбойник. Борите трябва да отвърнат на тази заплаха по нов начин или да се подготвят за унищожение. Ото им припомни как бяха преследвали до пълно изтребване своя древен враг, стрегите, говори им за пророчествата на таламейнците, за джанските мечоносци и за времената, преди Стен да се появи на Вълчите светове. Сега — каза той — е дошло време да се избира. И изборът може да е само един.

— Оставям на вас да решите — провикна се той и гласът му ечеше чак до тавана. — Но за мен пътят е един. Защото другият означава отново да побегнем по леда от стрегите.

Това постави нещата в съвсем ясна светлина. Борите щяха да се обявят в подкрепа на Стен.

Ив’р се провикна над всеобщата глъчка:

— Тогава нека посочим водач. Нека най-великият от всички воини ни предвожда в тази битка.

Пълен хаос. Имаше такива, които бяха съгласни, други, които не бяха, страхувайки се от тирания — макар че избирането на военновременен водач бе стара борска традиция. Най-гръмогласни естествено бяха тези, които вярваха, че са единствените достойни кандидати за поста.

Ив’р започна да припява:

— Ото! Ото! Ото!

Постепенно и други подхванаха припева.

Гласът на Ото достигна до свръхзвуков тътнеж — и накара другите да млъкнат.

— Не!

Това предизвика поредната мъртвешка тишина.

— Стар съм — поде той.

Викове на съгласие и несъгласие. Ото не им обръщаше внимание.

— Готов съм да помагам, но не забравяйте, че аз съм в тъмната зима на своя живот, а битката може да продължи години. Готов съм да взема участие в предстоящия конфликт, но само като редови воин. Най-много като водач на подразделение. Вече ви казах, че трябва да отвърнем по нов начин на тази заплаха. Трябва ни някой, който може да гледа далеч извън просторите на съзвездието, да вижда кое е най-доброто и да внушава мислите си на старейшините.

Ото се покатери на масата, надигна рога със стрег, изля по-голямата част от съдържанието на гърдите си, изпръхтя и забоде пръст към масата.

— Тя.

Имаше предвид, разбира се, Синд.

Настъпи продължителна тишина, последвана от още по-голяма глъчка.

Синд — след като се възстанови от изненадата — се опита да възрази. Каза, че е човек. Че е още млада, че не е готова за подобна чест. Че е…

Каквото и да каза — остана нечуто в шумотевицата. И дискусията продължи.