Чтение онлайн

Черен светец.

Том чува изщракване на ключове.

Трябва да вземе решение.

Дали е достатъчно силен?

Може ли да си позволи да чака още?

Има ли избор?

Вратата се отваря широко.

После се затваря. Посетителят явно не иска да рискува.

Кратка пауза.

Ключът влиза в ключалката от вътрешната страна.

Щрак-щрак – заключено. По всичко правила за безопасност.

Мъжът се покашля два пъти. Прави няколко крачки.

Троп-троп, троп-троп.

Само един чифт крака. Сам е.

Сърцето на Том затуптява силно. Трябва да реши.

Троп-троп, троп-троп.

Още четири крачки.

Мъжът е само на две крачки от него. Ако Том си спомня правилно, сега трябва да е на една стъпка напред и наляво.

Троп-троп.

Том изчаква една секунда. Чува тракане на метал и стъкло до себе си.

Спринцовка с нова доза приспивателни в металната купичка отстрани.

След още една секунда мъжът ще му забие иглата.

Ползата от двестате коремни преси всеки божи ден в продължение на петнайсет години най-сетне проличава.

Том се вдига рязко.

Овързаната му глава се удря в нещо твърдо.

Пред него се чува сподавен стон от болка. Улучил е мъжа в лицето, сигурен е в това.

Следва шум. Изтъркулва се от леглото. Пада наляво. Едното му коляно се удря в пода, другото – в корема на мъжа, проснат на земята.

Отново замахва с глава.

Напразно.

Челото му се удря в гърдите на мъжа.

Противникът го фрасва с юмрук в слепоочието. Тялото на Том се изпълва с адреналин.

Точно това му трябва. Адреналинът неутрализира приспивателните. Пръстите му възвръщат чувствителността си, сетивата му се изострят.

Нов удар с юмрук го улучва отстрани и ухото му запищява.

Том не смее да се изправи. Мъжът ще се измъкне и ще избяга.

Американецът замахва със стегнатите си с белезници ръце в ъпъркът към мястото, където би трябвало да се намират тестисите на другия мъж.

Бинго! Някъде под него се чува рязко издишане.

Том нанася още няколко удара с две ръце между краката на похитителя си – безмилостна груба сила, която оставя другия мъж без дъх и го кара да се свие на кълбо. Обездвижен е. Но ще се съвземе.

Убий го, Том.

Знаеш, че трябва.

Знаеш, че искаш.

Том се поколебава.

Гласовете в главата му са разумни. Убий, за да не бъдеш убит. Но демоните винаги дават разумни съвети, много са добри в това.

Нараненият похитител се размърдва. Сега ще извика за помощ.

Том инстинктивно следва шума и притиска с дясната си предмишница гърлото му. Сега няма как да вика. Противникът започва да рита и да се мята като диво животно, но Том натиска силно. С целите си деветдесет килограма.

Ритането секва.

Том се подпира на другата си ръка и се измества от противника. Удря глава в пода, но няма време да усети болка, нито дори да си поеме въздух. Вдига ръцете си с белезниците. Пъхва палците си под бинтовете на лицето си и ги дръпва нагоре. Това е истинска борба. Превръзките се врязват в устата му, разкървавяват носа му. Най-сетне се обелват като лучени люспи.

Том все още не вижда нищо.

Ярката светлина го заслепява. Болката е по-силна, отколкото от удар. Той се премества странично, извива главата си встрани, към пода.

Така е по-добре.

Явно не е ослепял, просто очите му са болезнено чувствителни към светлината.

Помещението няма прозорци. Ярката светлина идва от неонова лампа на тавана, толкова високо, че той дори не чува бръмченето .

За по-малко от секунда Том оглежда стаята.

Голи тухли. Напукан каменен под. Една масивна врата без прозорец и само с една обикновена ключалка.

Прилича на бивша болнична стая.

Тясна и мизерна. Мирише на плесен. Има мухъл. Боята и замазката се ронят от влажните напукани стени.

Зрението му се възвръща.

Мъжът на пода хрипливо си поема въздух и размърдва краката си.

Том го поглежда. Непознатият не е много як, но е достатъчно добре сложен, за да има куража да дойде да го инжектира без чужда помощ.

Приспивателното.

Том грабва спринцовката от металната паничка и я забива във врата на проснатия на земята мъж. Инжектира цялото съдържание в кръвта му.

Вече може да е спокоен.

Похитителят е извън строя, а тялото му се оказва истинска съкровищница: колан, швейцарско ножче и най-ценното от всичко – мобилен телефон.

Том отваря ножчето и – като на няколко пъти за малко не пробожда вените си, успява да пререже пластмасовите белезници. Разтърква китките си, за да си възвърне чувствителността, и грабва телефона. Бързо набира номера на Валентина.

Няма сигнал!

По дяволите!

Трябва да излезе от стаята. Да се опита да избяга.

Той закопчава колана на другия мъж около кръста си и едва сега забелязва, че са го преоблекли.

Сложили са му нещо като расо. Дълго. Без ръкави. Черно.

Сега разбира.

Жертвена роба.

Днес е денят. Денят, в който смятат да го убият.

74

Стените на оперативната зала до кабинета на Вито Карвальо са покрити с копия на последните картини на Бейл. Творенията на серийния убиец са с всякакви форми и размери – от големи колкото постер на някоя момчешка група в стаята на тийнейджърка до малки колкото пощенска марка. Няма минута, в която някой от екипа да не ги гледа, опитвайки се да разгадае какви послания и заплахи са закодирани в тях.

Има и три големи табла, всяко от които е посветено на различна плочка от „Портите на Ада“. Сега всеки може да се опита да нарисува нецвис, рогат дявол или легнали мъж и жена с бебе в краката им. Думата VENICE – Венеция на английски – е написана с главни букви върху огромен лист, закачен над таблата, а отдолу са изписани римските цифри от закодираното послание.

Вито използва стратегията на най-логичните предположения. Кубистките рисунки, за които Глория Кучи предположи, че олицетворяват промишлени магнати, строящи град – го накараха да постави допълнителна охрана около банките и другите финансови институции в града. Заради импресионистичния водопад от кръв на Бейл и репродукцията му на изгледа към Големия канал от картината на Каналето майорът изпрати допълнителни патрулни катери по канали на града. В момента всички сили на карабинерите са мобилизирани.