Чтение онлайн

Нунчо ди Алберто показва легитимацията си и заповедта за претърсване.

– Това е полицейска акция! Връщайте се в стаите веднага!

Няма нужда да им повтаря.

Из цялото имение се чува шуртене на вода в тоалетните. Наркотици за хиляди евро потичат в канализацията.

Марио Фабианели се появява бос, по скъсани на коленете дънки и разкопчана бяла риза, под която се показва мускулестият му, загорял от слънцето корем.

– Buongiorno, майоре. – На лицето му се появява спокойна усмивка. – Можехте просто да позвъните. Винаги сте добре дошли тук.

На Вито не му е до любезности:

– Не е приятелско посещение, синьор Фабианели. Ще ви бъда благодарен, ако повикате адвоката си и двамата ме придружите до участъка, за да отговорите на някои въпроси.

Марио се намръщва:

– Преди закуска? Не искам.

Вито се усмихва:

– Настоявам.

– Предполагам, че имате съдебна заповед, която оправдава това нахлуване – казва Марио, като прокарва пръсти през несресаната си коса.

Вито му дава документа.

– Va bene. Препоръчвам ви да ме изчакате в южния салон. Гледката към градината е най-хубава оттам. Трябва да се облека.

– Ще изчакам тук. – Вито махва към един униформен полицай. – Младият ми колега ще ви придружи до спалнята.

– Както искате. – Лицето на Марио губи увереност. – Но преди да продължим, какво е основанието на съдебната ви заповед, майоре?

– Убийство, синьоре – отвръща Вито, като наблюдава лицето му внимателно. – И това е само за начало.

Capitolo LIX

1778 Г.

ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ

Поляната, на която са се събрали сатанистите, е забулена в дим от факлите.

Гатусо гледа втренчено ужасените очи на Томазо – толкова пронизващ поглед, че сякаш вижда в душата му.

– Попитах те нещо, братко. Дадох ти шанс да си поиграеш на Господ и да спасиш живота на сестра си, като отнемеш друг живот със собствените си ръце. Какво решаваш?

Томазо продължава да гледа безизразно.

Върховният жрец поклаща глава:

– В такъв случай нека да започваме.

Завърта се. Черната му алба се развява и течението, създадено от нея, кара синьо-оранжевите пламъци на факлите да затанцуват.

Гатусо вдига ръце и започва да нарежда:

– In nomine magni dei nostri Satanаs Introibo ad altare Domini Inferi.

Сектантите отговарят:

– Ad deum qui laetificat juventutem meam.

В мрака над лагуната проехтява звънче, което някой размахва с ръка.

Един сектант поклаща ритуално кандило, изпускащо дим от отровни треви.

– Domine Satanas. Tua est terra...

Томазо престава да слуша думите на Гатусо. Затваря очи и облекчава напрегнатите си нерви, като изпада в медитативното състояние, с което се успокоява от дете.

Времето сякаш се втечнява. Изтича като разлята сметана. Той си представя лицето на майка си; ръцете , протегнати към него и сестра му.

Танина изпищява. Не във въображаемото му детство. В сегашния реален момент.

Виковете са толкова пронизителни, че дори Гатусо се сепва.

Лидия е забила церемониалния нож в корема на Ефран и започва да го разпаря.

Кръв и вътрешности се изсипват върху дървения жертвен олтар.

Другите сектанти поднасят сребърни чаши под аления фонтан.

От зеещата дупка Лидия изважда шепа кървава плът.

Черният дроб на Ефран.

Сектантите запяват:

– Аве Сатанас! Аве Сатанас! Аве Сатанас!

Звънчето позвънява още три пъти.

Лидия вдига черния дроб с две ръце и го подава на Гатусо.

Той го поема в сребърно ковчеже и го поставя по средата на големия правоъгълник, заграждащ трите олтара.

Точно както преди малко не успя да продума, сега Томазо не може да мълчи. Думите сами излизат от устата му:

– Deus, in nomine tuo salvum me fac, et virt'ute tua age causam meam.

Гатусо застива като вцепенен.

– Deus, audi orati'onem meam: 'auribus p'ercipe verba oris mei.

Това е молитва за прогонване на зли сили.

– Nam sup'erbi insurr'exunt contra me, et viol'enti quasi'erunt vitam meam; non proposu'erunt Deum ante 'oclus suos.

– Накарайте го да млъкне! – изкрещява Гатусо.

Лидия се хвърля към Томазо.

Инстинктивно той се извръща. Вдига коляно, за да се предпази.

Тя се блъска в него.

Отскача назад и пада. Изправя се на крака. Очите святкат от гняв.

Вдига високо ножа.

Размахва ръце... и надава писък.

Отначало всички мислят, че ще го прободе. Ще убие монаха твърде рано.

Но после виждат.

Тя гори.

Блъснала се е във факла и сега дрехите са в пламъци.

Томазо използва шанса си.

Все още със завързани ръце, той скача напред и грабва една факла. Изтичва при сектантите около Танина и запалва дрехите на няколко от тях.

Настъпва суматоха.

През пламъците той вижда Гатусо, парализиран по средата на церемонията – ритуалът забранява да напуска магическия правоъгълник, очертан около олтарите.

Няколко сектанти се нахвърлят върху Томазо.

Той поглежда сестра си и изкрещява:

– Бягай, Танина, бягай!

Тя се колебае.

– Бягай!

Танина съзнава, че няма избор. Няма шанс да спаси Ермано. Нито дори Томазо.

Тя хуква с всички сили.

Право през правоъгълника. Право през столетия на вяра и черна магия.

Гатусо е само на няколко крачки от нея – но от грешната страна на жертвения олтар.

Пред ужасения му поглед тя грабва Плочите от Атманта и изчезва в нощта. Той е безсилен да я спре.

68

В НАШИ ДНИ

УЧАСТЪКЪТ НА КАРАБИНЕРИТЕ, ВЕНЕЦИЯ

Марио Фабианели не настоява да извика адвоката си. Не възразява разпитът да бъде записан. И услужливо дава кръв, ДНК и проби от ръцете си.