Чтение онлайн

Понякога Стен се питаше какви са мотивите им. Злато? Богове? Слава? Или, в по-редки случаи, неспособност да търпят несправедливостта, желание да видят края на тиранията в Империята. Трябваше да минат столетия, преди чукът най-сетне да изгуби своя кадифен калъф.

Индикаторните светлини в тактическата зала на „Виктори“ сега показваха флотове, вместо отделни кораби.

Но все още по-малко от една десета от Империята бе обхваната от бунта.

Стен смяташе, че дори това може да се окаже достатъчно.

Бяха разпратени заповеди. Бунтът трябваше да се пренесе в сърцето на Империята, да бъде организиран щурм на самия Първичен свят. Преди да нападнат столицата, имперските флотове несъмнено щяха да се опитат да ги спрат.

И това, надяваше се Стен, ще е последната битка.

Истинската цел не беше Първичен свят, а флотовете. Изгуби ли Империята способността да се защитава, както Първичен свят, така и останалите светове щяха да бъдат атакувани, завладени или изолирани и игнорирани.

Което — по негово мнение и по мнение на анализаторите — щеше да е съвсем близо до пълна победа във войната. Компютърните изчисления показваха 61 процента шанс за Стен да спечели. Очакваните загуби достигаха 35 процента от силите на бунтовниците.

Но, изглежда, поне засега нямаше мирна алтернатива за разрешаване на конфликта.

Така да бъде.

— Значи предателят се е раздвижил — произнесе Вечният император. Привидната усмивка напусна устните му.

— Да, сир — кимна адмирал Де Корт. — Точно както предположихте и както сочеха прогнозите. — Де Корт бе един от седмината адмирали, сочени в „Имперски времена“ като поискали ранно пенсиониране. Ала в действителност той бе назначен в таен генерален щаб, който трябваше да действа под прякото ръководство на Вечния император.

Делото им, разбира се, щеше да бъде запазено в тайна. Нито един от седмината не би бил толкова нетактичен да заяви, че унищожаването на Стен е станало не благодарение гениалната тактика на Вечния император, а на него и останалите.

Те не бяха нито нетактични… нито склонни към самоубийствени действия.

Ала, изглежда, адмирал Де Корт не беше доволен от развитието на събитията.

— Какво сочат данните? — попита Вечният император.

— Петдесет и един процента шанс за победа на Империята.

— И това е всичко? — попита изумено Императорът.

— Да, сир. Твърде голяма част от бойните ни сили нямат нужния опит или са събрани сравнително скоро.

— Наредих тайна мобилизация преди месеци.

Де Корт мълчеше. Дори самият Император не би могъл да строи кораби с подобна бързина.

— Очаквани загуби?

— Доста над седемдесет процента.

Дълго мълчание.

— Приемливо.

Де Корт облиза устни. Като най-дипломатичен, беше избран от останалите адмирали, за да контактува с Императора.

— И още нещо, сир. Според едно от другите прогнозни изчисления шансът Стен да загине по време на битка наближава осемдесет и два процента. Както и вашият…

Императорът мълчеше.

— Сир?

Все още нищо. После:

— Благодаря ви. Свободен сте.

Патрулни катери, после разрушители, после леки крайцери се срещаха между галактиките в жестоки стълкновения. Кораби изстрелваха ракети, понасяха удари, избухваха и преставаха да съществуват.

Сблъсъците бяха далеч по-кървави, защото бяха неочаквани.

— Значи онзи копелдак ни е заложил капан — просъска Стен.

— Не бих го определил точно така — отвърна Фрестън — Но Императорът не стои на едно място, за да ни чака.

Килгър бе пламнал от гняв.

— Шефе — рече той. — Не знам к’во става с туй наше разузнаване. Но ако продължава така, скоро ще си поръчам нечии гонади за закуска. Императорът вече е мобилизирал флотовете, тъй ли? Значи смята, че положението е наистина сериозно.

— Слушам те — погледна го с нарастващо внимание Стен.

— Ами да ги ударим яко. Осемдесет процента от имперските сили нивга няма да се върнат у дома. Ние ще понесем седемдесет и пет процента загуби. Такава е войната, млади момко. Но в таз кървава баня най-вероятно ще си иде и Императорът. И не по-малък е шансът да си идеш ти.

Стен кимна.

Знаеше, че е така, виждаше го по прогнозните резултати. Вероятно щеше да загине в някоя от битките из галактическите простори. Какво пък. Дори се изненада, че така спокойно приема подобна възможност.

Но поне Вечният император също да напусне сцената.

А имперските сили ще бъдат разгромени.

Но флотът може да бъде построен отново.

Особено ако — приемайки невероятната теория на Махони — Императорът се завърне и получи обратно трона в замяна на снабдяването с АМ2.

Императорът ще отсъства най-малко три, вероятно шест И-години. А през това време „цивилизованата“ част на вселената ще потъва в хаос. А сетне безумецът ще се появи отново, готов да си върне изгубеното временно кралство. Петият конник на Апокалипсиса.

Колко време ще мине, преди да избухне ново въстание? Бунт, чиято цел не е само замяната на стария вожд с нов? Който да не е като Таанската война или Мюлеровото въстание?

Не.

Стен издаде заповеди, сетне се прибра в каютата на „Виктори“. Засега бунтовниците трябваше да поддържат отбранителни позиции. Не искаше да подклажда тази оргия на взаимно унищожение. Не и докато не опита по друг начин да изреже раковото образувание, наричащо се Вечният император.

Не. Ако е необходимо, дори ще отстъпи. Ще се прегрупира. Ще преосмисли тактиката. Или — в най-лошия възможен сценарии — ще зарови оръжието и ще се притаи.

По дяволите, мислеше си Стен. Ако всичко свърши така, мога отново да потъна в гората. Да си сменя лицето, името, да започна всичко отначало.

Следващият път с бомба или таен убиец.

Важното е да не се предавам. Но колко дълго още същества ще ме следват и загиват?

Не предприемай нищо, съветваше го гласът на разума. Отстъпи. Изчакай.

Засега не му идваха на ум други възможности.

Помисли си да пийне стрег, но нямаше желание. Отпусна се в креслото, загледан в калейдоскопа на хиперкосмоса.