Чтение онлайн

— Рюкор, а ти ще бъдеш тук, ще слушаш всичко, дет’ се случва, и ще гледаш да останеш с трезв ум.

Синд се надигна рязко.

— Стен няма да слезе долу без ескорт.

— Добре казано — кимна Алекс. — Но ще е тъй. Вашите бори и гурки не могат издържа на огъня на кръстосвач. А и не това е целта на шоуто, нъл тъй, моме?

Синд се готвеше да продължи да упорства, но Алекс завъртя леко глава и тя млъкна.

Стен също бе втренчил поглед в Килгър. Алекс стоеше неподвижно, с безизразно лице. Какво пък, помисли си Стен. Може и да се окаже прав.

— Добре, ще направим, както предлага Алекс — рече той. — Императорът носи семпли бели костюми, когато всички останали са с униформи. Ние ще изиграем друг вариант на същата карта. Някой трябва да се погрижи да върне облика ми на невинното момченце. Освен това искам да се наям и да поспя. Повече няма какво да обсъждаме.

Сър Еку се рееше в средата на огромната площадка за кацане в „кратера“ на Центъра за гости. Сетивата му бяха напълно настроени. Тази среща и последващата серия от конференции щеше да е кулминация не само на неговия живот, но и на живота на всички манабийци.

Расата му винаги бе гледала на Императора и на Империята със скептицизъм и известна доза неодобрение. Авторитарното управление на Императора осигуряваше единство и мир, както и сравнително добър стандарт на живот за много светове. Но на каква цена. На цената на тиранията. Понякога тя бе поносима, в други случай, като при ужасни конфликти като Въстанието на Мюлер или Таанската война, загинаха твърде много същества само за да се запази властта на Императора. Еку отдавна се питаше дали е възможно да се коригират крайностите в управлението на Императора и същевременно да се запазят ползите от него.

Дали това не беше тяхната възможност?

Колко романтично, укори го вътрешният му глас. И това от едно същество, прекарало целия си живот в заплетени дипломатически маневри.

Нима очакваше да се възцари Вечен мир след срещата на едно същество, за което бе сигурен, че е лишено от здрав разсъдък, и млад бунтар, който допреди няколко години беше убиецът на този луд? И който — познавайки човешката природа и присъщата й жажда за власт — няма да се бави кой знае колко, преди да започне да вижда себе си на мястото на Императора.

Но въпреки това.

Камерите на различните телевизионни компании, разположени на ключови места из залата, се бяха уморили да търсят нещо, което да покажат, и пред тях отново стояха репортери, коментиращи предстоящото събитие и неговото значение.

Изведнъж откъм небето долетя свръхзвуков гръм и корабът на Вечния император се приземи, воден от малък лоцмански катер. Еку позна „Нормандия“ — стария, тежковъоръжен, забулен в дълбока секретност транспортен кораб на Императора. Колко странно. Еку очакваше пристигането му да е по-драматично, най-вероятно на борда на новия суперкръстосвач „Дюрер“. Знаеше, че високо над главите им, на геосинхронизирана орбита, се намира цял имперски флот.

Еку изведнъж почувства прилив на надежда. Може би Императорът иска да се отърве от досегашния си войнолюбив образ.

Не, не беше това, осъзна той след секунди, веднага щом масивната рампа се спусна и по стълбата слязоха тежковъоръжени пехотинци от Вътрешна сигурност и заеха позиция около кораба.

Никой не се спусна след тях.

А отгоре вече се чуваше шумът на кораба на Стен — цивилния лайнер, който Еку знаеше, че трябва да очаква. Той също се снижи над площадката, премина от двигатели „Юкава“ на маклийнови генератори и се опря на разгънатите подпори. Люкът в основата се плъзна встрани и през отвора излязоха две същества. Стен и Алекс Килгър.

Килгър носеше всички почетни знаци на земен шотландски лорд, от баретата през наметалото до карираната пола. Само дето не беше затъкнал кинжал в пояса си и ножницата за меча му бе пуста. Дори не бе скрил пистолет в торбичката, завързана над слабините му.

Стен бе облякъл синя туника и панталон в същия цвят. Беше гологлав и не носеше никакви отличия.

Не ги придружаваше никаква охрана. Двамата изминаха известно разстояние под меката слънчева светлина, спряха и зачакаха.

В другия край на площадката охраната от Вътрешна сигурност изтрака с токове.

По стълбата се спуснаха Вечният император и неговият антураж. Както се очакваше, той бе облякъл семпла униформа с имперската емблема на гърдите. На шията си носеше само един медал — този на Даряващия мир, получен след потушаването на Мюлеровото въстание.

Говорителите пламенно обрисуваха Императора и се прехвърлиха на неговите придружители. Аври, началникът на политическия щаб. Тайрен Уолш, управник на Дюсейбъл и негов верен поддръжник. И така нататък, от граф Този до секретаря на протокола Онзи. Репортерите не можаха да разпознаят само един от присъстващите, но Еку знаеше кой е: солон Кенна. Вечният император водеше за срещата своите най-умни помощници. Еку отново почувства разгарящия се пламък на надеждата.

Но което му се стори най-благоприятно — нямаше и следа от Пойндекс. Още един обнадеждаващ признак, че срещата им може би наистина е посветена на мира в Империята.

Стен и Алекс се отправиха към имперския антураж. Охраната спря и Императорът излезе напред.

— Стен — рече той с напълно безстрастен тон.

Стен едва успя да се сдържи да не козирува. Прокле се за глупостта, но трупаните с години навици трудно се забравят.

— Ваше Величество.

— Да започваме ли?

Стен се усмихна пресилено и кимна.

Стен и Вечният император останаха сами на балкони близо до купола на Центъра за гости. След като участниците в преговорите бяха отведени по отредените им стаи. Императорът помоли Еку да уреди кратка среща на четири очи със Стен. Срещата не биваше да се записва.

Еку предаде молбата на Стен, който се поколеба, преди да се съгласи.

Здрачаваше се и небето над тях бе обагрено в пурпурни светлини, озаряващи широката долина около Центъра. Младите манабийци, които ги отведоха на балкона, ги увериха, че е екраниран срещу всякакви опити за подслушване, особено видеонаблюдение. Стен и Императорът се спогледаха и Стен се подсмихна. Не вярваха особено на каквито и да било предпазни мерки, когато става въпрос за репортери.

В дъното на балкона имаше две кресла и количка, оборудвана с маклийнов генератор. Императорът доближи количката и отвори капака.

— Скоч. Стрег. Бира. Чай. Дори вода. Манабийците са изплашени да не ни пресъхнат гърлата. — Той се обърна към Стен. — Искаш ли нещо за пиене?

— Не — отвърна Стен. — Благодаря ви.

Императорът взе манерка със стрег и я завъртя в ръце.

— Някога пиех това — рече той. — Но, изглежда, вече не ми допада. Не е ли странно?

Той погледна втренчено Стен, местейки поглед нагоре-надолу. Стен се почувства неудобно, но се постара да не си проличи. След няколко секунди Императорът отмести поглед, доближи края на балкона и приседна на ниския парапет, загледан към долината.