Чтение онлайн

Той отвори кутия с катераческо въже и пусна надолу края на едномолекулната верига, а другият край закрепи за парапета. После пъхна ръце в специалните ръкохватки — да се спусне по тънкото въже с голи ръце щеше да е като да се опитва да се закрепи за гъвкав бръснач.

Вечният император се прехвърли през перилата, усещайки прилива на адреналин в кръвта си, както не му се беше случвало от години, и изчезна надолу в нощта.

Килгър се бе настанил доста удобно. Подпираше се с единия крак на издатина с ширина три сантиметра, другият бе пъхнал в примката на въжето.

Би могъл дори да танцува в тази позиция. Висеше като огромен паяк, невидим, скрит от фототропичната униформа, чийто цвят се бе слял напълно със стената на Центъра за гости.

Той забеляза движение недалеч под него и по-близо до центъра на кратера. Фокусира прибора за нощно виждане и даде увеличение.

Точно така, апартаментът на Императора. Както беше и очаквал.

И кой се поклаща там на въжето? Може би самият Император?

Алекс се намръщи, докато премисляше възможните варианти за поведението на Императора.

Беше предположил, че срещата на Сейличи ще е само прикритие за някаква двойна игра, но досега нито един от плановете му не съвпадаше със случващото се.

По-рано, на борда на „Виктори“, след като приключи последното обсъждане със Стен, Алекс отведе Синд и Ото в своята каюта. Единственото място на кораба, за което можеше да е сигурен, че не се подслушва от никого, нито дори от Фрестън или Стен. И най-вече от Стен. Защото Килгър не се съмняваше, че Стен знае какво става около него във всеки един момент.

— Когато слезем долу — поде Килгър, — искам от вас да сте нащрек. По заповед от мен, или от Стен, или пък ако нещата излязат от контрол, ще поемете управлението от мостика и ще изпълнявате нарежданията, дето съм ги приготвил. Това означава, че можете временно да свалите от длъжност кап Фрестън, в случай че ви създава проблеми. Зная, че не е лесно да искам да го сторите, но трябва да разчитам на вас, че ще спазвате инструкциите ми. Вярвайте ми, че върша всичко това с най-добро желание за успеха на Стен и на туй проклето въстание. Ако вярвате на мен, значи вярвате и на Стен, и правите туй, що той иска.

Синд и Ото обмисляха известно време думите му. Синд първа кимна. Пък и беше очаквала, че Алекс се е подготвил за това, което се бе превърнало в най-страшния й кошмар — кошмар, който не знаеше как да спре. После Ото изпръхтя. Той също щеше да участва.

Килгър изрази задоволството си от тяхната подкрепа. После ги отпрати.

Беше си спомнил… Гленкоу… тясна, сумрачна и зловеща, безлюдна долина на Земята, чийто лорд се бе поколебал да даде клетва за вярност към краля узурпатор, оправдавайки се с настъпващите зимни бури.

Лордът не бе предполагал, че узурпаторът има помощник на име Дарл’импъл, който си търсеше човек, подходящ да бъде превърнат в пример за назидание, нито че един предателски клан на Кембъл е готов да изпълни заповедите на Уилям.

После войниците от клана Кембъл се появиха в долината и бяха посрещнати с типично планинско гостоприемство. Ала в сърцето им се таеше предателство. Същата нощ Гленкоу бе подложен на огън и меч, снегът около селцето се окървави и изпълни с трупове на жени и деца.

Гленкоу, помисли си Алекс. Точно така. Понякога, противно на очакванията на стратезите, предателството не чака подходящия момент по тъмна доба и с угаснала луна.

Ето защо бе пристигнал на Сейличи, готов да разкрие при първа възможност двойната игра на Императора. От момента на кацането на лайнера до този миг, когато видя мъжа в черно, който очевидно бе самият Вечен император, да се подава от прозореца.

Беше накарал да поставят в коридора пред апартамента на Императора механичен сензор и знаеше, че направи ли опит Императорът да мине оттам, алармата ще вдигне на крак манабийците. За миг съжали, че не бе взел със себе си снайперска пушка. Тогава би могъл да реши проблема веднъж завинаги.

Ала сега не беше време за съжаление. Алекс се покатери по въжето с бързината на гонен от пламъци паяк — пламъци, за които не се съмняваше, че след миг ще са истински.

Операторът от ВС вече спеше дълбоко, далече от своите прибори. Така и не забеляза, че досадното бръмчене изчезна в мига, когато Алекс включи своята портативна радиостанция. Статичният шум се излъчваше съвсем целенасочено.

Има най-малко два начина да се прати предупреждение. Първият, и най-разпространен, е да вдигнеш шум, когато забележиш неприятности. Вторият, тихият, е да спреш шумотевицата при първия признак за опасност.

Подобно на прочутото куче на Шерлок Холмс, което не вършело никаква работа нощем, краят на преднамерено подавания от Килгър статичен шум беше кодирана аларма, свързана с два космически кораба.

Тревожният сигнал отекна на борда на „Виктори“. Корабът премина светкавично в състояние на пълна бойна готовност.

Синд, Ото, Фрестън и Лалбахадур не спяха, нито смятаха да си позволят и кратка почивка, докато не се завърне Стен, дори ако се налагаше да се тъпчат със стимулиращи средства и да вземат ледени душове.

— Сър, всички станции са в готовност — докладва вахтеният офицер.

— Много добре — кимна Фрестън. Той се обърна към Синд. — Мистър Килгър се разпореди в случай на тревога да се поставя под ваше командване и да се подчинявам безпрекословно на вашите инструкции. Поемете управлението.

— Благодаря ви — отвърна с дълбока въздишка Синд и извади малкия фиш, който Алекс й бе предал, преди да напусне „Виктори“.

Инструкциите бяха съвсем прости:

ИЗЧАКАЙТЕ НА СЕГАШНАТА ОРБИТА, ДОКАТО ЗАСЕЧЕТЕ ВЪНШНА ОПАСНОСТ. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ, ПОВТАРЯМ, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ПРЕДПРИЕМАЙТЕ КАКВИТО И ДА БИЛО АГРЕСИВНИ ДЕЙСТВИЯ СПРЯМО ИМПЕРИЯТА, НИТО ПРАВЕТЕ ОПИТИ ЗА ПРИЗЕМЯВАНЕ. ПОДДЪРЖАЙТЕ ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ НА ЧЕСТОТА КВЕБЕК-ТРИЙСЕТ И ЧЕТИРИ-АЛФА. В СЛУЧАЙ ЧЕ БЪДЕТЕ НАПАДНАТИ ОТ ИМПЕРСКИ БОЙНИ ЕДИНИЦИ, ИЗТЕГЛЕТЕ СЕ НА (следваха нови координати). ТОВА ЩЕ Е ПУНКТЪТ НИ ЗА СРЕЩА. АКО НЕ БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН, ПОСЛЕДВАЩ КОНТАКТ НА РЕЗЕРВНАТА ЧЕСТОТА. ВИКТОРИ ПРЕМИНАВА ПОД НЕЗАВИСИМО КОМАНДВАНЕ И ПРЕДПРИЕМА ДЕЙСТВИЯ, КОИТО СМЕТНЕТЕ ЗА НЕОБХОДИМИ ЗА ДАДЕНИЯ МОМЕНТ. УСПЕХ.

… и заврънкулката, която представляваше подписът на Килгър.

— Сега остава да чакаме — обади се Ото.

Синд изръмжа — звук, разкриващ борската й подготовка — и после добави със стиснати зъби.

— Ще чакаме.

Императорът стигна до земята и коленичи. Освободи въжето и откачи ръкохватките.

Край корабите на площадката имаше няколко поста, но и този път не засече никакво движение, освен охраната при „Нормандия“.

Приведен, той се отправи към патрулния катер.