Чтение онлайн

Въпреки че не знае колко дълго са го държали в плен, Том е наясно, че са минали дни, не просто часове. Осъзнава го, защото започва да привиква към медикамента, който му инжектират. Промеждутъците между пълното потапяне в безкрайния наркотичен свят на безпаметност и постепенното връщане в действителността се скъсяват. Този, който му инжектира приспивателното, явно не е достатъчно опитен.

Опитен или не, той идва.

Забива поредната игла в надупченото като мишена за дартс бедро на Том.

Пълното опиянение не настъпва веднага, но Том усеща, че се задава. Като голям влак, натоварен с черни въглища. Приближава с бучене от дълбоките тунели на съзнанието му.

Скоро ще е тук.

Ще го смачка. Ще го размаже по колелата си. Ще го остави на парчета върху релсите.

Филмите отново започват.

Нова порция объркани сценарии – сатанисти със сребристи качулки държат „Портите на Съдбата“. Този път обаче нямат нищо общо с Италия.

Южна Америка.

Незнайно защо невидимият режисьор в съзнанието на Том поставя действието във Венецуела.

Влакът идва. Приближава. Само на няколко метра от него.

Венецуела.

Думата се запечатва в съзнанието му.

Венецуела. Малката Венеция.

Огромният черен локомотив го връхлита. Разбива новородените му мисли. Смачква ги с рев и съскане в мрака.

62

2 ЮНИ

УЧАСТЪКЪТ НА КАРАБИНЕРИТЕ

На Вито Карвальо отдавна не му се е случвало да тормози така подчинените си. Очакваше Венеция да е безметежна службица, а не главоломна надпревара със сатанисти и ритуални убийства.

Накара Франческа Тоти да досажда на Ватикана – толкова настойчиво, че сигурно душата никога няма да бъде допусната в рая. Веднага след рязкото прекъсване на разговора с Алфи Вито заповяда да се обади в римската централа на карабинерите и да им каже незабавно да изпратят отряд да го търси. Не мина добре. Ватиканът и папата се охраняват от швейцарските гвардейци, които използват всяка възможност да изтъкнат, че Ил Стато дела Чита дел Ватикано не само е суверенен град държава, а има и независима юрисдикция от Италия и от централната власт на Римокатолическата църква – накратко, че там полицейските значки и съдебните заповеди не струват пет пари. Карабинерите обаче могат да бъдат много убедителни. След цял ден спорове Вито беше прибегнал до скрити заплахи. След скритите използва и някои по-явни. В резултат от това отец Алфредо Джордано бе освободен и всеки момент трябва да пристигне в участъка на карабинерите във Венеция.

Докато чакат Алфи, по поръчка на Вито Валентина притиска ФБР за всички данни около Ларс Бейл и последователите на калифорнийската му секта. Роко Балдони също печели лоша международна слава, като звъни по полицейските служби за защита на произведенията на изкуството и антиките с настояване да издирят Плочите от Атманта. Почти толкова упорито Нунчо ди Алберто претърсва базите данни за всичко, което е написано за Марио Фабианели, веригата му от компании по свята и странната хипарска комуна на частния му остров. А самият Вито постоянно следи и ръководи действията, като командва и издирването на Том Шаман. Накратко, екипът му е натоварен до крайност.

Кървавият образ на „Портите на Ада“ и зловещата цифра шест отдолу постоянно са пред очите му. Не може да забрави и фактът, че символът бе нарисуван преди два дни. Времето изтича. Ако свещеникът от Ватикана е прав, остават само четири денонощия до решаващата дата.

Но какво ще се случи тогава?

Нещо лошо, това е сигурно.

Когато хората от екипа се събират в кабинета му, той вижда изтощението, гравирано върху лицата им. Особено върху това на Валентина. Трябваше да я отстрани от разследването. Но вече е невъзможно. Той има нужда от нея. Има нужда всички да напрегнат усилия, дори това да съсипе здравето им.

– Така, какво имаме?

Вито протяга ръце над главата си и гърбът му изпуква. Валентина проговаря първа:

– Ларс Бейл – затворникът, когото Том Шаман познава от „Сан Куентин“ повече от десет години и с когото е говорил преди няколко дни.

Вито я прекъсва рязко:

– Защо не знаехме за това?

– Защото не ни беше казал. Сигурно е идвал да ни съобщи, когато изчезна.

Вито вдига ръце в знак, че се извинява.

– Бейл наближава петдесетте – продължава тя. – След четири дни трябва да бъде екзекутиран.

– Това ли са нашите четири дни? – измърморва Вито.

– Не знам. Преди двайсетина години Бейл е имал малка, но вярна група последователи, които смятали, че той е един вид модерен сексапилен антихрист. Накратко, имитирал Чарлз Менсън, избивал невинни хора и с кръвта им рисувал символи и пишел послания.

– Като нашите символи ли? – пита майорът, предчувствайки някакъв пробив.

– Като нашите. Макар че разследващите навремето не са осъзнали, че значат нещо. Веднъж един патрулен полицай от Лос Анджелис стъпил върху символите и напълно ги заличил.

– И никой не се е запитал какво означават знаците, защото са го заловили, така ли?

– Точно така. От ФБР казаха, че ще изпратят психолози да го разпитат.

– По-добре късно, отколкото никога.

Валентина поглежда шефа си мрачно. Все още има да му се реваншира. И ще го направи. Когато му дойде времето.

– След арестуването на Бейл са иззети всякакви сатанински атрибути, намерени в къщата, която обитавал с последователите си, главно жени. Имало сатанинска библия, томовете на Алистър Кроли и текстове от Черната литургия на латински, френски и английски.

– Не много подходящи четива за преди лягане – шеговито отбелязва Вито.

– Никак – Валентина изважда няколко снимки, всички с грифа на ФБР. – Освен това открили тези...

Вито разперва снимките като ветрило. На тях се виждат различни картини.

– Не е зле – отбелязва той. – За луд изглежда доста талантлив. – Преглежда цветните фотографии на модернистични картини, смесени с черно-бели скици, на които се виждат фигури, подобни на магьосници, и пустини. – Това да не е някой от древните етруски гадатели, за които слушаме напоследък? Нецвис?

Показва една снимка.

– Може би – отговаря Валентина, – макар че го помислих за Дъмбълдор или за оня старец от „Властелина на пръстените“, чието име все забравям.

– Гандалф – казва Вито, като оставя снимката. – Добре, какво ни говори всичко това?

– Не е всичко. Виж последните три снимки.

Вито ги поглежда. Рисунките са абстрактни, почти кубистки, много примитивни и не му говорят нищо.

Валентина се усмихва:

– Наобратно. Обърни ги и ги постави една до друга.