Чтение онлайн

Още преди да го направи, Вито се досеща какво ще види. Сред ъглестите фигури и мацаниците с червена и черна боя се открояват познати образи.

Демон. Жрец. Двама влюбени и тяхното дяволско дете.

Capitolo LVI

1778 Г.

ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ

Когато идва в съзнание, Томазо установява, че той не е единственият пребит и вързан.

Танина и Ермано седят на пода срещу него, с гръб към влажната тухлена стена, и между тях гори дебела черна свещ.

Младият монах предполага, че се намират в бившата болница за чумави. Място, на което хиляди хора са вдишали последната си глътка въздух. Ермано е неподвижен.

Мъртъв? Заспал?

Или просто в безсъзнание?

Томазо не е сигурен. Лицето на евреина е разкървавено и насинено, лявото му око е толкова подуто, че ако е жив, едва ли ще вижда с него.

Танина е като вцепенена. Но освен че лицето е омазано с пръст и сълзи, изглежда невредима.

Краката на Томазо го болят, особено дясното коляно. Глезените му са вързани, китките – също, зад гърба. Танина вижда, че се е свестил.

– Томазо, добре ли си?

Той разбира, че трябва да прояви кураж, затова отговаря:

– Да, така мисля. А ти?

Тя кимва:

– Да. Но Ернесто постоянно губи съзнание. Страх ме е за него.

Присвива очи, но не заплаква.

Свещта на пода почти изгасва. Някакво течение от отворена врата духва пламъчето.

Досега Томазо не е виждал мъжа, който влиза. Танина обаче го познава.

Лауро Гатусо вече не носи елегантния панталон, ленената риза и бродирания жакет, с които посреща клиентите в магазина си. Облечен е с черно расо с качулка – сатанинската дреха, известна като алба.

– Танина! Виждам, че си изненадана. – Той разперва ръце точно както правеше, когато тя бе още малка. – За теб днес ще бъде денят на прозрението. – Обръща се към Томазо: – Също и за теб, братко. – Приближава се и се вглежда в лицето му. – Имаш доста сериозни рани. Ако решим да живееш, ще трябва да се погрижим за тях.

Гатусо казва още нещо, но Томазо не го слуша. Твърде съсредоточен е в старанието да разбере какво се случва. Без съмнение е свързано с етруската реликва. Вече е сигурен в невинността на Танина и Ермано, но отсъствието на Ефран е показателно. Той сигурно е отишъл сам в манастира, без тяхно знание, подпалил е пожара, откраднал е плочката и я е продал на Гатусо.

Отвън се чуват силни гласове. Влиза Лидия.

Тя носи същото облекло като Гатусо и има триумфално изражение. Приближава се до Танина. След нея влизат двама забулени мъже. Влачат нещо.

Трупа на Ефран.

Оставят го и излизат.

Логиката на Томазо започва да се пропуква. И Ефран ли е бил невинен? Или са го убили, защото е изпълнил задачата си?

Лидия докосва приятелката си по бузата.

– Мила Танина, изглеждаш толкова смаяна. Безполезният ти живот на проста продавачка най-сетне ще придобие някакъв смисъл.

Поглежда Гатусо, който поставя ръка върху рамото на Томазо.

– Братко, запознай се със сестра си Танина. Вие сте деца на една презряна предателка – но сте и плът и кръв на един от най-почитаните ни върховни жреци.

63

3 ЮНИ

„САН КУЕНТИН“, КАЛИФОРНИЯ

Остават три дни. Седемдесет и два часа. Четири хиляди триста и двайсет минути. Малко над четвърт милион секунди – когато това е времето до екзекуцията ти, броиш всяка от тях.

Ларс Бейл трябва да се премести от килията, която е била негов дом през повече от една четвърт от живота му. Завличат го безцеремонно в отделението за екзекуции, само на една крачка от стаята със смъртоносните инжекции.

Бейл няма да страда за тясната килия. Дори не му тежи, че вече не му позволяват да рисува.

Делото му тук е завършено.

Време е за по-велики неща.

Картините му бяха конфискувани, дарени по силата на предсмъртното му желание на благотворителна организация, която ще ги продаде за събиране на средства. Дори е изпратил списък на творбите си до пресата и директора на затвора, за да е сигурен, че надзирателите няма да откраднат платната му, за да ги продадат на колекционери. Така ще стане най-известният художник в света.

Бейл оглежда новия си – и много временен – дом. Единично легло. Заковано за пода.

Дюшек. Мръсен. Възглавница. Нова.

Одеяло. Грубо. Радио. Старо.

Телевизор. Малък. Панталон. Сив.

Бельо. Старо и сиво. Чорапи. Избелялочерни.

Ризи. Бели. Пантофи. Удобни.

И още нещо.

Надзирател. Намусен и неотлъчен. Стои зад решетките като немигащ бухал – зяпа го, двайсет и четири часа в денонощието. Постоянно гледа, но не вижда.

Ако знаеше какво става в главата на Бейл, вече щеше да натиска паник бутона. Остават три дни.

Бейл сяда на твърдия нар и се усмихва доволно.

Capitolo LVII

1778 Г.

ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ

Танина и Томазо още не могат да осъзнаят това, което току-що им каза Гатусо.

– Нека да обясня – продължава той така, сякаш трупът на Ефран не съществува. – Баща ви и неговият баща преди това бяха изтъкнати членове на сатанинското братство. Той беше верен пазител на една от Плочите от Атманта. Съдбата отреди така, че след смъртта на един друг брат баща ви да получи на съхранение и втората плочка – много необичайна и нежелателна практика. – Гатусо се приближава до Танина и хваща брадичката с лявата си ръка. – И така, той се ожени за майка ви и един ден, докато чистела, тя намерила двете плочки, скрити в спалнята. Вярна на любопитната си женска натура, поискала да узнае повече за тайната. Започнала да подслушва разговорите му и малко по малко сглобила всичко. – Гатусо пуска главата на Танина и отива при Томазо. – Така клетата объркана жена видя шанса си да се измъкне от брак, в който явно не е била щастлива, и бързо изчезна с вас двамата, безполезни парчета месо, и нашите скъпоценни плочки.

Томазо не може да отмести очи от Танина. Вижда само лека прилика между себе си и нея. Може би в очите. Може би и двамата имат очите на майка си.

Гатусо го шляпва по главата.

– Хайде, разкажи на сестра си какво е станало с теб.

– Майка ми... – започва Томазо, като присвива мъчително очи, – нашата майка, ме е оставила в манастира „Сан Джорджо“. Оставила е също плочката, която ти видя, и писмо.

Думите пресядат на гърлото му. При мисълта за посланието на майка им очите му се изпълват със сълзи. Тя го умоляваше да не търси сестра си, а той не изпълни молбата . Гатусо пак го удря по главата и изръмжава: