Чтение онлайн

Да открие своята стара приятелка Рюкор тук бе не само изненада, но и известна награда. Със същества като сър Еку и Рюкор на негова страна той имаше усещането, че шансовете му са се подобрили значително. Сега вече възможността за бърза и ужасяваща смърт се бе смалила до деветдесет и девет процента. Той отново надигна чашата. В същия миг го прониза странна мисъл.

— Сър Еку винаги ли държите стрег подръка? Някак си не мога да си представя, че дипломатите си падат по алкохола на злите бори.

Отново мърдане на пипалца.

— Не. Това е за теб. Само и единствено.

Стен го погледна стъписано.

— Не знаех, че разполагате с подобни запаси. При последната ни среща отказах поканата ви. Бях решил твърдо какво ще направя. Което беше да се разкарам от очите на Императора и да се скрия някъде. И да се занимавам само с моите неща.

Говореше за тайната визита на сър Еку на Алтай, когато той носеше доказателство от Рюкор, че Императорът е умопобъркан. Манабийците бяха поискали помощта му, а Стен им бе отказал решително.

— Казах ти, че ти вярвам. Запасих се със стрег веднага щом се върнах.

— Заобиколен съм от същества — промърмори Стен, — които знаят по-добре от мен какво смятам да направя.

Рюкор изпъхтя през мустачките.

— Нелогично. Но приемливо при тези обстоятелства… Но каква досада. Ето че пак взех да ставам педантична. Надявам се, че това няма да те смути.

— Ни най-малко. Ще ми се само Вечният император да не е толкова добър в предвижданията си за ходовете ми, колкото вие двамата.

Никой не знаеше отговора на това. За известно време настъпи тишина.

— Да се върнем на споменатата визита, сър Еку — обади се Стен. — Тогава си мислех, че искате помощта ми, че сте задействал някакъв план.

— Ах… планът за отвличане на вниманието — избърбори Рюкор. Преди Стен да успее да реагира, тя добави: — Имаш план, нали, стари приятелю? Не ми се ще да си мисля, че ме очаква живот в постоянно преследване. Трудно е да бягаш, когато си с моите пропорции… и нужди.

Стен внезапно бе споходен от смешната картина на бягащата и спотайваща се из тъмни улички Рюкор, влачеща зад себе си вана с вода.

— Всъщност не — отвърна сър Еку. — Аз съм дипломат. Не съм войник. Боя се, че ситуацията изисква военни действия. Преговорите ще са на втори етап.

— Императорът няма да преговаря — заяви Стен. — Дори преди… когато беше… — думата заседна в гърлото му.

— Нормален? — довърши вместо него Рюкор. — Как може същество, твърдящо, че е безсмъртно, да бъде нормално? Не. Той е луд от много време. Вече съм сигурна в това. Нещо само е влошило състоянието му. Някоя случка…

— Ето как виждам нещата — заговори сър Еку. — Говоря от името на манабийците. Всички наши прогнози водят до едно и също заключение. С Империята е свършено. Бъдещето ще е само бавно и мъчително пропадане в хаоса. Ние предсказваме избухването на най-кървавите войни в историята на вселената. Глад и мор в невъобразими мащаби. И накрая ще се озовем там, откъдето сме започнали. Като варвари. Всички прогнози очертават само едно възможно решение. Императорът трябва да предаде властта. Незабавно. Защото според прогнозите всяко забавяне само влошава последствията. Или, ако трябва да прибягна до дипломатическия език: „Прозорчето на възможностите е твърде малко“. Трябва да действаме незабавно, инак то ще се затвори.

Стен бе твърде разтърсен от последните събития, за да се шокира от подобна песимистична прогноза. Но вътре в себе си осъзнаваше, че нещата стоят точно така.

— Добре. Прозорчето е отворено. Как да се промъкнем?

— Не разполагам с нищо, което да окачествя с грандиозното название „план“ — призна сър Еку. — Но имам едно предложение…

— Слава на Бога! Да го чуем.

— Из цялата Империя има много същества, които мислят като нас. Може би им е нужно окуражаване. Така… Ти разполагаш със сили под свое командване. Какво ще кажеш, ако организираме партизанска война? Серия от удари, които да вдигнат будните граждани. Много от тях ще се присъединят към нас. А когато натискът се усили до степен Императорът да не може да го понася, ще му направим предложение. Ще поискаме да абдикира… или да склони на конституционна монархия. В миналото е имало подобни успешни управления. Пак ще бъде император. Ще запази цялата си слава. Но не и властта.

Надеждите на Стен помръкнаха.

— Доста трябва да се молим за това — промърмори той. — Но за едно сте прав, сър Еку. Не сте войник. Ето какво е положението. Императорът държи всички карти. Засега успях да запазя главата на раменете си само защото беше в позиция да реагира на изпреварващите го събития. Може да е безумец, но със сигурност е най-умният човек, когото познавам. Империята е огромна. Трябва доста време, ако решиш да замахнеш. Така че в момента Императорът се справя с тези проблеми един по един. Ала, повярвайте ми, когато ударът се стовари — а това е неизбежно, — всички ние ще бъдем размазани на паважа.

Рюкор се завъртя във ваната и разплиска вода отвън.

— Той е прав, сър Еку. Изгубила съм бройката на операциите, за които Императорът се е съветвал с мен. И накрая винаги ставаше точно това.

— Има още един момент — обади се Стен. — Дори да усилим натиска си върху него. Императорът никога няма да се откаже от престола. Още по-малко от властта. Защо да го прави? Той е Вечният император. Практически е бог за някои същества.

— Нищо чудно — поклати мрачно глава сър Еку. — След като, изглежда, е безсмъртен. Доколкото разбирам, това е една от ключовите дефиниции да бъдеш божество.

— Лично аз се съмнявам — призна Стен. — Никой не може да бъде безсмъртен. Клавдий го е доказал.

— Но всички ние видяхме какво се случи, когато Тайният съвет удари — възрази сър Еку. — Милиарди хора из цялата Империя бяха свидетели на смъртта му. А сетне, след шест години… лично го посрещнахме, ти и аз, когато слезе от онзи кораб. Сякаш бе възкръснал от мъртвите.

— Махони каза, че се е случвало и преди — рече Стен. — Няколко пъти. И всеки път, когато са го убивали — пак според Йън, — е имало голяма експлозия. Точно както последния. Сякаш в тялото му е имплантирана бомба. Освен това след всяко подобно „убийство“ той е възкръсвал точно след три И-години. А този път бяха шест. Най-дългият период на отсъствие.

— Но ти не повярва на нашия починал приятел? — попита сър Еку.

— Трябва да призная, че Йън имаше повече информация за Императора от когото и да било. На кораба ми има цял куп кутии, съдържащи документите, събрани от него по този въпрос. Смятаме да ги прегледаме, когато ни остане време. Да видим дали няма да открием някоя слабост. А що се отнася до безсмъртието… не, не вярвам в него. Той е човек като мен.

— Тогава как ще обясниш случилото се? — попита сър Еку.

— Не мога — призна Стен. — Според историческите факти е станало точно това. Според природните — то е невъзможно. Предпочитам да се придържам към последните. Историята може да лъже.

— Сега вече знам какво са имали предвид християните с представата си за ада — обади се Рюкор. — Ние живеем в него. И сме обречени да живеем до свършека на света. А като слушам Стен, май наистина не съществува някакво приемливо решение.

Стен сръбна замислено от напитката. Обърканите му мисли най-сетне бяха започнали да се успокояват. Той удари чашата в масата.

— Каквото и да стане, ще се опитаме, дявол го взел!

— Но как? — поиска да знае сър Еку. — Боя се, че аргументите ти започват да надделяват. Съгласен съм с Рюкор. Май няма надежда.