Чтение онлайн

— Ето какво трябва да направим и простете, ако ви прозвучи твърде праволинейно. Досега държахме Империята в положение на догонващ. Хубаво ще е да задържим това положение колкото се може по-дълго, защото в мига, когато забавим темпото, ще бъдем смазани като буболечки. Ще нанасяме удари по Императора при всяка възможност, която ни се удаде. Копелдакът е твърде хитър и разполага с умни хора, които да работят за него. Ето защо ще го нападаме там, където не очаква.

— Като в Кей Би Ен Ес О — кимна одобрително Ото.

— Именно. Всеки от вас, който се досети за подобна цел, се чувства поканен да я сподели с нас. Освен това бих искал да нанесем и удари, които ще изложат нашия Император. Ако например някой от вас знае кой е неговият доставчик на тоалетна хартия, това би било интересна идея. Едва ли ще успеем да му нанесем решителен удар, но е достатъчно да повтаряме отново и отново с надеждата да го съборим, след което да го блъскаме, докато е на земята. Трябва да се постараем щетите, които нанасяме, да стават достояние на колкото се може по-голяма част от обществото. Ще се придържам към примитивното сравнение с ръкопашен бой — искаме да се разхожда пред хората облян в кръв, с подути устни и насинено око. Ако успеем да го изкараме извън нерви, толкова по-добре. Не мисля, че ще го допусне, но не пречи да опитаме. Когато нанасяме удари, мислете и за въздействието, което ще имат върху нашите съюзници. Например, вече разполагаме с два хонджойски кораба. Повярвайте ми, участието им ще се оцени високо на техните родни светове. Ако имаме късмет, може да подтикнем хонджойците да обявят на всеослушание, че се присъединяват към нас, но трябва да ги убедим, че Императорът е обречен. Рюкор работи над това, както и над цялата ни пропагандна кампания, към която ще се върна след минутка. — Стен млъкна, пое си дъх и отпи от чашата с чай. — Вторият ни приоритет ще е АМ2. Ще я крадем, унищожаваме, отклоняваме доставките. Опирам се на презумпцията, че Императорът е единственият, който знае откъде идва, или как се произвежда — ако е синтетична. Добре. Ще се намесим и в тази работа. Ще сложим ръка на всички доставки на АМ2, до които се доберем, и ще раздаваме на нашите съюзници. Ще се върна към това по-късно.

Килгър поема разузнаването. Така че всичко, което узнаете за АМ2, ще предавате на него. Същото се отнася и за самия Император. Всякакви сведения за него, приятелките или приятелите му, за домашните любимци, романтични преживявания, тайни от миналото… всичко, всичко и всичко. Това е критичната част на цялата кампания и не бива никой да знае, че съставяме подробно досие на Императора. Така че избягвайте да държите сведенията си в писмен вид. И не забравяйте — нашата крайна цел е самият Император. Ако можем, трябва да го заловим и да се опитаме да го убедим да види светлината. Но по-вероятно ще трябва да го убием. Това, разбира се, при пълна секретност.

— Стен? — обади се Фрестън.

— Слушам.

— В момента Императорът е на Първичен свят. В няколкото случая, когато е напускал планетата, това обикновено е ставало, без да се прокламира пред обществеността. Нали не греша, сър?

— Тъй-тъй — потвърди Алекс. — Онзи момък здравата се е залостил в проклетия си замък. Истинска крепост, дето едва ли лесно се превзема.

— Съгласен. Трябва да го прогоним на открито.

— Ами успех — рече насмешливо Уайлд. — Само че той не е станал това, което е, само защото е правил каквото другите искат от него.

— Въпреки това ще се опитаме. Трябва да го изкараме някъде, където да го заловим. Озове ли се на открито, ще е по-лесен за удряне.

— Съгласна — кимна Айда. — Само ако ми кажете как точно ще накарате Императора да излезе от хубавата си уютна черупка.

— Рюкор?

— Ще стане, ако успеем да го унижим и засрамим — обади се Рюкор. — Първо вашите благородни същества ще нагласят сцената. Ще направят така, че силите му да станат за посмешище. Ще изкарат генералите и адмиралите му некомпетентни. Всеки път, когато спечелите някоя битка, медиите ще я отразят. Новината ще се разпространява на две нива. Първото е откритото. Ще трябва да кажем истината, дори ако е болезнена. Ако имаме късмет, Императорът ще играе по нашата свирка, дори когато се опитва да използва своята пропагандна машина. Една от малкото слабости, които е проявявал през годините, е постоянно нарастващото му его. Ако някой го подлага на съмнение, погледнете глупостите, които свърши в Алтайския куп. Егоманиаците, също като властолюбците, никога не се задоволяват с постигнатото. Да се надяваме, че хората на Императора ще прераздуват успехите му. Тази методика се нарича Голямата лъжа и се смята, че ако прибягваш до нея, слушателите могат да подлагат на съмнение размерите, но не и същината. Това може да е вярно, ала не и в случаите, когато участниците в този процес са подлагани на стриктен контрол. Всеки път, когато надуят фанфарите за поредната неистина, някой ще ги изобличи — използвайки в противовес само истини. Така в края на краищата цялата информация, свързана със създателите на Голямата лъжа, ще се подлага на съмнение и ще се отхвърля — точно каквото искаме да направим с Императора. Но нашата страна трябва да казва само истината.

— Което малко ме плаши — рече Алекс.

— Не се тревожете, мистър Килгър. Тези неща важат само за бялата пропаганда — историите, произтичащи от нашата страна. Сивата и черната… при тях все още ще трябва да се опитваме да надлъжем самия Император.

— Не знам дали ще може, ама съм готов да опитам.

— Та за черната пропаганда — продължи Рюкор, — за която спомена одеве и Стен. Ще се заемем с разпространяването на ужасяващи слухове. Ще твърдим, че императорът въобще не се е завръщал. Ако успеем да го накараме да напусне Аръндел и да присъства на някоя битка, ще пуснем слуха, че е загинал по време на битката. Ще разказваме също, че е умопобъркан, че е недъгав. Ще се опитаме да играем с най-лошите човешки страхове.

— Това са дреболии — подхвърли Ото. — Императорът е боец. Не го е страх от слухове, разпространявани по задните улички.

— Дреболии са — съгласи се Рюкор. — Нека ти кажа една шега, Ото. Знаеш ли каква е разликата между стария Император, новия и Тайния съвет?

— Не зная.

— Ако по някакъв начин тримата се съберат в превозно средство, което закъса, реакциите им ще бъдат следните: Съветът ще нареди да застрелят отговорните за това и да пратят екипажа в изгнание, а на тяхно място да доведат други. Старият император ще поиска да се разследва случаят и после най-компетентният екипаж ще получи повишение и заповед да продължи пътуването. Новият ще дръпне завесите и ще се преструва, че превозното средство продължава да се движи.

Ото поклати замислено глава, после внезапно избухна в смях.

— Права си, Рюкор, дреболиите също са важни.

— Чакайте малко — обади се Синд. — Смисълът на тази история не е ли да се накарат съществата да мислят за старите и новите неща? Което подлага под съмнение цялата Епоха на величията, вярата във Вечния император?

— Така де. Постигнем ли веднъж това мислено разделение, дребните слухове и приказките от задните улички ще се превърнат в единствената истина. И още нещо — мисля, че за нас ще е от полза да се позанимаем с този Култ към Императора, който така полугласно се окуражава. Когато имаш две същества, убедени, че нематериалното съществува и може да въздейства на материалното, можеш да накараш едното да обяви другото за еретик. Вероятно дори би могъл да го убедиш, че новият бог е всъщност антибог. Съществата, особено хората, са готови да вярват в най-невероятни идеи и да извършват още по-невероятни действия в името на бога, когото сами са създали и на комуто са решили да се прекланят. Но аз съм дотук.

— Ни най-малко — погледна я Стен. — Ти описа доста точно една изгодна за нас кампания. Аз бях готов само с предварителния план. Тъкмо затова ви събрах тук — за да чуя идеите и предложенията ви, дори да ви се струват налудничави.

— Процес — надигна глава Килгър, — който ще се подобри далеч повече, ако го полеем с алкохол. Или стрег. Шефе, защо не пийнеш нещо?

Стен поклати глава.

— Не, благодаря. Някой трябва да кара. — Започваше да си дава сметка, че сред многото несгоди на това да си този, в когото се вглеждат всички, бе и това да запазваш трезва мисъл.

В края на краищата пиха само Ото, Килгър и Фрестън, като последният се отказа след първата чаша.

Ото изгледа участниците един по един и изръмжа.

— Чудесно. Направо страхотно. В името на брадата на майка ми, май съдбата ме е събрала с жалка групичка синьочорапковци.

И той пресуши на един дъх големия рог, след което го напълни отново, твърдо решен лично да се справи със срамния факт.

Съвещанието продължи почти до зори. Беше доста продуктивно и накрая целите бяха ясно определени.

Присъстващите се разотидоха, прозявайки се, към своите помещения, но само след няколко часа щяха да станат отново, за да се заемат със задълженията си.

Синд се завъртя и улови погледа на Ото. Той кимна, досещайки се какво ще поиска. После напълни рога си и я погледна с вдигнати вежди. Синд също кимна и Ото напълни един рог за нея.

— Кога ще се съберем? — попита Синд.

— Вече се чух със старейшините. Чакаха да свърши съвещанието.

— Значи скоро — рече Синд. — Знаеш ли какво да кажеш?