Чтение онлайн

Полицаят кимна и излезе.

— Нямате право да… — заговори мъжът.

— Шшт — скастри го Алекс. — Слушай сега. Бас държа, че ще се оплаква от липса на юрисдикция.

— Искам да видя заповед — настоя твърдо мъжът.

— Ня’а заповед — заяви му спокойно Алекс. — Не си арестуван. Няма и сведения таз нощ в района да е имало полицейска акция.

Хони пребледня, но бързо се съвзе.

— Тъй — кимна Алекс. — Това е цената да шпионстваш. Но ти не си от вчера в тоз бизнес, нали, сер Хони? Опитен си, мда. Макар че, да ти призная, вие, момчета от Вътрешна сигурност не сте достойни да триете задниците на най-младия чирак от „Богомолка“. И това не е предразсъдък. Нее. Нека сега ти кажа къде си. В средата на голямо, голямо блато, приятелче. Не ме гледай тъй, ами сядай.

Хони последва съвета му и седна. Империята по принцип шпионираше не само своите врагове, но и приятелите и съюзниците си. Както бе правила и всяка друга силна власт в историята на света. А след като Вътрешна сигурност замени „Богомолка“, параноята на Императора само нарасна.

Сър Хони беше старши агент от ВС, което не беше кой знае колко впечатляващо, като се има предвид, че самият отдел бе новодошъл в света на шпионажа и пострадал от решението на Императора и на Пойндекс да не се приемат никакви членове от „Богомолка“.

Хони пребиваваше от известно време в съзвездието Лупус, работейки под прикритието на купувач и износител на местни произведения. Дори самото прикритие не беше кой знае колко оригинално.

Контраразузнаването на борите естествено бе в течение на повишения интерес. Също както тяхното Външно бюро шпионираше всеки. Повечето агенти, които Хони използваше, бяха бори, а дори да имаше хора, предпочиташе да са местни. Само началниците им идваха отвън — груба грешка, по преценка на Килгър. Шефът на местната операция трябваше също да е бор, а неговият началник да действа на сигурно зад стените на посолството.

Но Императорът не вярваше на никого, нито Пойндекс. В съзвездието Лупус имперското посолство бе убежище на некадърници и службогонци.

Местните агенти докладваха на Хони. Предаванията и пратките им естествено се следяха, прихващаха, копираха и после връщаха на първоначалното си място. Единственото, на което борите все още не бяха сложили ръка, бе самият Хони. Не че полагаха големи усилия да го открият — технически погледнато. Империята и борите бяха все още съюзници, макар че Императорът се отнасяше с подозрение към съзвездието Лупус, също както и към всеки, който някога е бил в контакт със Стен.

На Килгър му бяха нужни само няколко часа в централата на борското разузнаване, за да проследи начина на действие на имперските шпиони и да установи програмата им. Докладите се изпращаха на ден X, когато шпионинът имаше какво да съобщи. Отговорите пристигаха в ден Y, на място Z, различно от мястото на оставяне на доклада, колкото имперските шпиони да си мислят, че спазват правилата на играта.

А сега да открие шефа. Килгър оперираше според аксиомата, че какъвто слугата, такъв и господарят. Едно широкообхватно проследяване на ефира доведе до засичането на излъчвания, насочени към известна имперска база в покрайнините на Вълчите светове. Емисии, които бяха уловени, записани и разшифровани.

Което отведе Килгър в апартамента на Хони.

— И тъй — приключи Килгър, — тъй кат’ докладът ти за скиторещи из Вълчите светове имперски моряци е стигнал до предназначението си, твоят господар ще се разтревожи. Ще иска по-подробен доклад, нъл тъй?

— Искате да стана двоен агент?

— Не. Искам много малко. Една чашка, късче пушена сьомга, не по-голямо от твоето его. Не ме интересува за к’во шпионираш, за злато или за знамето, или си имаш твои причини. Сега ще работиш за Алекс Килгър.

— Няма да стане — възрази Хони. — Не смятам да преминавам на страната на предатели. Нито да прикривам теб и Стен. Сигурно искаш да седя тук и да пращам съобщения, че този загубен район е верен на 152 процента на Императора и че никой не е виждал Стен, никой не е чувал за него и са готови да плюят на гроба му, ако се появи.

— Два въпроса, друже. Първо, не искам да лъжеш за Вълчите светове. Напротив. Ще казваш, че ти трябват повече агенти. Нека пратят отряд, ако щат и взвод, да пратят толкоз, че да не можеш ги изброи. Второ, ще помагаш на мен. Ще ме слушаш и ще правиш точно каквото ти казвам. Разбрано? Или още не ми вярваш? Мистър Паин, ще дойдеш ли? Можеш да вземеш тоз момък с теб. Друг път пак ще си поговорим с него.

След което уловиха сър Хони за лакътя и го отведоха доста грубичко.

— Дали ще играе с нас? — попита Марл.

— О, да — отвърна Алекс, докато насочваше гравишейната към мястото, където се бе разположила неговата група. — Ще поседи в килията увесил нос и замислен над необещаващото бъдеще и кат’ му дойде акълът, ще заиграе. Шпионите, дето се провалят, рано или късно се хващат на въдицата. За по-сигурно борите ще му пуснат записи на хора, дето викат, сякаш ги одират живи или ги карат да слушат политически речи. Виждаш ли, Марл, това също е полезен урок. Първо ти показах колко е хубаво да си търпелива. Сега, кажи ми, малката, ти вярваща ли си?

— Не, сър. Но семейството ми беше.

— Тогаз притчата ще ти се понрави. Виждаш ли, имало един човек. Не бил беден, нито пък богат. Но живеел в скапана къща и нямал мангизи да си вземе по-голяма. Един ден чул за един мъдрец. Много, мноого мъдър. И решил да се посъветва с него. Чакало го доста път, но нашият човек се изкатерил на планината и рекъл: „О, велики човече, какво да сторя? Къщата ми е скапана и не мога да я търпя.“

А мъдрецът отвърнал: „Имаш ли крава?“

„Крава?“

„Мда, крава.“

„Имам кафява херфордска.“

„Вкарай я в къщата.“

Мъдрецът отказал да каже повече, колкото и мъжът да му се молил и плакал. Накрая се върнал, па като помислил за цялата мъка по пътешествието, взел, та вкарал кравата да спи при него. И къщата му станала още по-вмирисана. След време не можел повече да търпи и пак се отправил на път към мъдреца. Намерил го и му се оплакал. А мъдрецът помислил малко и рекъл: „Имаш ли коза?“

„Коза?“

„Аха, коза.“

„Имам коза.“

„Вкарай и нея в къщата“.

Тоз път мъдрецът отказал да каже нещо повече. И тъй човекът се върнал, помислил, помислил, та вкарал и козата в къщата. И сега вече съвсем не можел да я понася, щот станало много тясно. Та взел и отново се върнал при онзи мъдрец да му поиска помощ и рекъл — имах скапана къща, а сега с таз крава и козата стана съвсем нетърпимо. А мъдрецът му рекъл:

„Имаш ли кокошки?“

„Кокошки?“

„Аха, кокошки“.

„Мда, имам кокошки“.

„Вкарай ги в къщата. Ако имаш патици, гъски, прасета, вкарай също и тях“. И колкото и да му се молил мъжът, мъдрецът не рекъл нищо повече. Тогаз мъжът се върнал у дома и пуснал вътре всичките си животни. И станало не само по-лошо, а съвсем нетърпимо. Толкова било тясно, че нямало място за него. Тръгнал той на път и намерил мъдреца.